Специфика на отделните етапи – физическо възпитание и спорт

СПЕЦИФИКА НА ОТДЕЛНИТЕ ЕТАПИ
НАЧАЛЕН ЕТАП

Физическото възпитание е педагогически процес, насочен към физическото усъвършенстване на подрастващите, включени в образователно-възпитателната система. Като педагогически процес физическото възпитание се характеризира с два основни компонента: образователен и възпитателен.

Образователният процес се състои в обучение в знания, практически умения и навици. Съдържанието на учебния материал, който дава облика на физическото образование, е претърпяло значителни изменения. Първоначално учениците са обучавани в естествено приложни умения, строеви упражнения и прости двигателни действия, наричани “Гимнастика”, и в подвижни игри и танци. Сега тези двигателни действия се изучават предимно от учениците в началния етап на основната образователна степен.

В по-горните образователни степени учениците се обучават в знания, спортно-технически и спортно-тактически умения от основните училищни спортове: гимнастика, лека атлетика, и спортните игри (хандбал, баскетбол, волейбол, футбол). По този начин физическото възпитание изгражда спортна образованост у учащите се.

Възпитателния процес е насочен предимно към развитието на физическите качества на учениците. Упражняването на различни двигателни действия предизвиква адаптационни изменения в организма на занимаващия се, като отговор на физическото натоварване. Тези адаптационни изменения са благоприятни за организма и се проявяват в повишаване на енергетичния капацитет на организма, повишава се физическата работоспособност. Освен посоченото функционално усъвършенстване организмът претърпява и структурни изменения. От своя страна подобрената структура влияе върху усъвършенстването на функциите на организма.

Необходимостта от физическо възпитание се определя от биологичните, психологичните и социалните закономерности в развитието на човека.

ЗАДАЧИ

Задачите на физическото възпитание могат да се групират в три основни раздела: образователни, оздравителни и възпитателни.

Образователните задачи са насочени към усвояване на знания за двигателните дейности на човека и свързаните с нея изисквания, формиране на разнообразни умения и навици, обогатяване на двигателната култура и др.

Осъществяването на оздравителните задачи е свързано с повишаване съпротивителните сили на организма срещу вредните въздействия на средата и различни заболявания чрез закаляване и морфофункционално усъвършенстване на всички органи и системи, тонизиране на мускулната система и др.

Възпитателните задачи са насочени към формиране на човешки добродетели и полезни за живота качества. Физическото възпитание е тясно свързано с умственото, нравственото, естетическото и трудовото.

Наред с познатите специфични цели и задачи на физическото възпитание и физкултурната дейност подпомага и за запознаването на децата с природата, дава възможност за пълноценното организиране на свободното време и отдиха. Използваните двигателни активности с физкултурна насоченост се разглеждат като много добър повод за контакти и съгласувани действия между ученици, учители и родители. Тяхното осъществяване съдейства и за екологичното възпитание на подрастващите.

Стандартът за учебно съдържание регламентира знанията, уменията и отношенията, които учениците трябва да притежават в края на съответната образователна степен или етап. Той дава творческа свобода при разработването на учебните програми и тяхната реализация. На тази основа се разнообразява учебното съдържание, физическото възпитание и спортът стават по-привлекателни за учениците, създават се условия за личностна изява, самоутвърждаване и социално взаимодействие, осигурява се емоционално и психическо разтоварване.

Постигането на стандартите за учебно съдържание изисква на учениците да се даде възможност да изучават трите основни и най-малко едно от допълнителните ядра. Изборът на допълнителните ядра се осъществява от училищното ръководство, съобразно условията, традициите, квалификацията на педагозите и интересите на учениците.

ЦЕЛИ: Преследват се следните цели:

  • Поставяне основите на хармонично физическо и двигателно развитие.
  • Усъвършенстване на основните естествено-приложни двигателни действия и овладяване на нови двигателни умения и игри със строеви общоразвиващ характер.
  • Комплексно развитие на двигателните способности /качества/.
  • Овладяване на достъпни за възрастта знания за значението, терминологията, техническото изпълнение и приложението на физическите упражнения;
  • Възпитаване на нравствени добродетели и волеви черти на характера като условие за пълноценно личностно развитие;
  • Формиране на позитивно отношение към двигателната активност, на умения за групови взаимодействия и насърчаване на генетично заложената у децата „любов към движението”.
  • Стимулиране на естествено-биологичната потребност от двигателна активност и игри сред природата.
  • Формиране на здравно-хигиенни навици при спортуване.

В началния етап на основната образователна степен целта е постигането на начална спортна грамотност (образованост) и определено равнище на физическа дееспособност. В значителна степен това се осъществява в основните ядра на учебното съдържание: лека атлетика, гимнастика, спортни игри.

За началния етап очакваните резултати са:

  • описва различните части на човешкото тяло и назовава различните системи на тялото;
  • назовава и обяснява промените, които настъпват в човешкото тяло в процеса на порастването;
  • обяснява влиянието на собственото поведение върху физическото състояние и развитие;
  • обяснява как физическите упражнения укрепват костите, мускулите и органите и поддържат тонуса на тялото;
  • обяснява как енергията, която човек използва, се получава от храната, ако поетата енергия е повече от използваната, тялото натрупва излишното във вид на мазнини;
  • дава примери как личното поведение в ежедневието влияе върху физическото развитие и благополучие;
  • демонстрира и практикува основни упражнения, дейности и игри за развитие на опорно-двигателния апарат и преодоляване на обездвижването

Учебното съдържание по предмета физическо възпитание и спорт в началното училище обхваща практически всички известни и традиционни спортни дейности и физически упражнения, като: подвижни и спортни игри, лекоатлетически и гимнастически упражнения, туризъм, музикално-ритмични игри и танцови движения, плуване. Това е базата, върху която по-нататък в другите етапи и степени на образователната система ще се реализира цялостната философия на тази културно-образователна област, синтезирана накратко, като:

  • Получаване на личен и социален опит в областта на физическата култура, реализиран на основата на разнообразните двигателни действия, т.е. по пътя на многостранния двигателен опит.
  • Обогатяване на спортно-специфичния опит в резултат от заниманията с физически упражнения и игри, който да води до многостранно кондиционно и координационно развитие на учениците и обогатяване на двигателната им култура чрез овладяване на нови двигателни умения и навици.
  • Подобряване на физическата дееспособност, здравно функционално усъвършенстване, хармонично и комплексно личностно формиране.

Това е и основата, върху която са разработени Държавните образователни изисквания

(ДОИ) по физическо възпитание и спорт, учебните програми и системата за оценяване. Държавните образователни изисквания (ДОИ) за физическо възпитание и спорт предвиждат общообразователната подготовка да се осъществява в основни и допълнителни ядра на учебно съдържание.

Основните ядра са: лека атлетика, гимнастика и спортни игри. Те утвърждават традициите по физическо възпитание в българското училище.

Допълнителните ядра са представени от: водните спортове, туризмът и танците.

Спортни игри – в това ядро са включени игри и игрови упражнения с различни по големина леки топки. Целта е начално разучаване на двигателни действия ловене, подаване и нанасяне удар с топката (стрелба).

Игровата дейност има комплексен характер, подобрява координацията на движенията. предоставя възможност за проява на находчивост и самоинициатива, подпомага в значителна степен изграждането на способности за работа в група и води приоритетно развиване на ловкостта, бързината и издръжливостта.

Допълнителните ядра туризъм, танци и водни спортове (плуване) подпомагат обогатяването на учебния материал и сближаването на учебното съдържание с интересите и потребностите на учещите чрез включване на двигателна активност със специфично влияние върху тяхното психо-физическо развитие.

Туризмът позволява да се удовлетворят естествените биологични потребности на учениците от двигателна активност сред здравословното въздействие на природните фактори. Усвояват се също така умения за екологичен контакт с природата и се въздейства положително върху издръжливостта на учениците. Участието в излети и походи, съчетани с упражнения и игри на местността, при различни климатични условия не само закалява детския организъм, но е и добра основа за формиране на здравословен начин на живот и любов към природата.

Учебната програма по предмета физическо възпитание и спорт определя обема и структурата на учебното съдържание за всеки клас. Развива последователно и съдържателно поставените цели съобразно предварителните изисквания и условия, а именно:

– Конкретизиране на очакваните резултати на ниво учебна програма по отношение на образователните цели на обучението и равнището на физическата дееспособност.

Системата за оценяване постиженията на учениците дава възможност на учителя да разбере къде точно се намира отделният ученик по отношение стандарта за учебно съдържание. Това подпомага използването на подходящи за ситуацията средства и методи на обучение. Оценяването трябва да е част от учебния процес, а не просто формална процедура. В тази насока е желателно да се използват не само тестове за оценка на физическата дееспособност, както беше досега, но и точкови оценки за комплексна оценка на резултатите от учебно-възпитателната работа по физическо възпитание

Началният етап на основната образователна степен е периодът, в който се овладяват някои от основните ценности на нашата цивилизация, в това число познаването, съхраняването и развитието на човешкия организъм и неговите двигателни способности, процесите на възстановяване след занимания с физически упражнения и основните принципи на здравословния начин на живот. Здравословният начин на живот и двигателната активност са основните форми за овладяване на вътрешната и външната природа на подрастващите, начин за създаване на хармония в тяхното израстване. Това е времето, в което се формират интереси, мотивационни потребности за системни занимания с физически упражнения и спорт, възрастта за овладяване на базовите компоненти на двигателната дейност, усвояване на богат арсенал от двигателни координации и умения за изпълнение на различни физически упражнения.

В началната училищна възраст двигателните качества на подрастващите бележат високи темпове на растеж. Възрастта от 6 до 9 г. е особено плодотворна за създаване въз основа на координационните способности на бързината и „бързата” сила. Ето защо учебно- възпитателна работа, която си поставя за цел развиване на скоростно-силовите способности и общофизическа подготвеност и е насочена към развитие на двигателната координация на детето, се оказва най-адекватна на възрастовите му особености.

Успеваемостта в учебния процес по физическо възпитание и спорт се определя от отношението на ученика към собственото му физическо усъвършенстване изпълнение на физическите упражнения и овладяването на новите умения), степента на физическа дееспособност, овладяването на знания и новите понятия, воденето на здравословен начин на живот, умението творчески да решава двигателни задачи. Умственото и физическото възпитание са така свързани, че трябва да представляват една цел, всеки опит за едностранчивост ще доведе до нарушаване хармонията в образованието. Различията в степента на физическа подготвеност на учениците изисква да се проследяват цялостно техните постижения, като се имат предвид и предишните им резултати. Целенасочената активна двигателна дейност разширява възможностите на учениците за опознаване на природата и тяхното екологично възпитание.

Чрез широкия спектър на своето педагогическо въздействие учебният процес по физическо възпитание и спорт в началното училище цели формирането на двигателен опит на ученика по пътя на усвояването на многообразни двигателни координации и развитие на физическите качества. При това не трябва да се забравя, че учениците възприемат ритмичната и пространствената характеристика на движенията преди всичко като усещане и обобщено възприятие и в много малка степен като осъзнато и осмислено действие.

Основните принципи на този процес са:

  • учебното съдържание и режимът на двигателна дейност да са съобразени с възрастовите и индивидуалните особености на ученика;
  • учебно-възпитателната дейност оптимално да съответства на степента на подготовка на учениците и материално-техническата база на училището;
  • степента на свобода за избор на двигателни дейности от страна на ученика да съответства на неговите лични наклонности и способности.

Разбира се тук не е за пренебрегване и обратната връзка свързана с непрекъснатия контрол при възприемане, затвърдяване и усъвършенстване на двигателните действия като целта е превръщането им в двигателни навици. Необходимо е обучението да бъде съобразено и с възрастовите особености на категориите деца/ученик.

Важно е да се обърне внимание на непреднамерените и извънурочните форми на обучение. В тях се включват сравнително голям брой участници и мястото на педагогическите специалисти е от съществено значение. Разходките, екскурзиите, почивките в планина и на море са много популярни както за децата, така и за родителите. Методите за организация и желанието за включване на децата са строго индивидуални, но при всички случаи се подчиняват на общите изисквания и най-вече на материална база. Финансовите проблеми също не са за пренебрегване.

В изложението на тематично-съдържателните конструкти е необходимо да се обърне внимание и на децата със специални потребности. Стремежът те да се интегрират в масовите детски градини и училище да бъде по-ползотворно когато те активно бъдат включвани в двигателна активност съобразно техните функционални възможности. Това се отнася и при децата с наднормено телесно тегло (obesitas). Както в тези случаи, така и при избора на подходящ вид спорт, ролята на родителите има подобаващо място в решенията.

Материалната база също не е без значение при обучението на педагогическите специалисти защото те освен на теория, те трябва да преживеят и практическото усвояване на двигателния материал. За това е необходимо да се осигури салон и уреди за изпълнение на упражненията и игрите.

Съобразно целите на извънкласните дейности чрез спорт, е необходимо да се разгледа връзката на двигателните действия с речевото развитие. Когато при изпълнение на различни двигателни действия учителят показва, а децата подражателно изпълняват почти не се включва процесът на мисленето, осмислянето, осъзнаването на това, което виждат, за логичното и за трайното усвояване на двигателния материал. Обаче, при създаване условия за единство в речевото общуване практическите действия се обогатява се речниковия фонд на децата, като те получават широк обем от нови думи и словосъчетания. По този начин се активизира вниманието, съзнателното отношение и осмислянето на двигателната дейност. Ангажира се и въображението. Това от своя страна води до мотивираност, желание за самоусъвършенстване и тренировка както на отделните чести, така и на организма като цяло. В резултат, се повишава емоционалното отношение към поставените задачи.

В относителна последователност биха могли да се изредят едновременното възприемане на положенията, движенията, упражненията и комплексите, което създава първоначалната представа за изпълнението им. След това се преминава към усвояване на отделни упражнения и накрая на цели комплекси без уред, с различни уреди, на уреди и на уреди с уреди. Утвърждаването и обогатяването на тези представи е положителна предпоставка за по-нататъшния ход на работата и се превръща в специфичен тип взаимодействие.

Този на пръв поглед сложен обучителен процес в последствие осигурява активното включване на детето, вграждането му в процеса, неговата активност, в резултат на което се създават условия за осъзнаване, за осмисляне и за трайно запаметяване на двигателните действия, което е свързано с навременното и бързото им изпълнение. Това от своя страна определя бързината на двигателната реакция въз основа на правилната и адекватна предварително създадена двигателна представа.

Усвояването на правилните термини на основните положения и движения с тялото от педагогическите специалисти ще спомогне за общата им теоретико-практическата подготовка. Наред с това те ще могат да ползват с лекота литературните източници, да се ориентират бързо в съдържанието на учебните програми, да описват различни по трудност отделни упражнения, комплекси от гимнастически общоразвиващи упражнения, съчетания за спортни празници и тържества.

От друга страна, обучителния пакет в тази насока ще спомогне за речевото развитие на децата/учениците съобразно възрастовите особености. Когато се говори с езика на физическите упражнения те ще могат да чуват, да разбират и да изпълняват двигателните действия, чрез което ще се осъществи речевото общуване между тях и учителя. По този начин физическите упражнения ще се възприемат не само визуално, но се осмислят чрез така създадените двигателни представи, като се създават условия за трайни двигателни навици. Двигателните представи са по-ярки, по-ясни и се спомага за осмислянето на това което се изпълнява. Тогава учебния процес става по-образен, по-контактен и по-качествен.

ГРУПОВИ И ИНДИВИДУАЛНИ ЗАДАЧИ:
І. Теоретическо обучение
  1. Запознаване с методиката при формиране на термините. Систематизация и терминология на основните положения с тялото и техните варианти.
  2. Съставяне и описание на отделни упражнения за частите на тялото в сюжетна разработка.
  3. Съставяне и описание на комплекси от гимнастически общоразвиващи упражнения без уред, с уреди, на уреди и на уреди с уреди. Форми за разнообразяване.

ІІ. Практическо обучение

  1. Изпълнение на основните положения и техните варианти. Коригиране на грешките.
  2. Изпълнение на отделни упражнения съставени от педагогическите специалисти при теоретичното им обучение.
  3. Изпълнение на комплекси от гимнастически общоразвиващи упражнения без уреди, с уреди, на уреди и на уреди с уреди.
  4. Провеждане на извънучилищни дейности по спорт в І-ІV клас.

Втората цел на извънкласните дейности чрез спорт, която е развитие и подобряване състоянието на физическите качества ученик. Успешното осъществяване на тези изисквания е свързано със средствата и методите за установяване на бързината, мускулната сила, издръжливостта, гъвкавостта и ловкостта. Във възрастов аспект, се наблюдава характерна динамика при развитието им, което обуславя от редица морфологични и биологични закономерности в развитието на органите, системите и функциите на човешкия организъм.

Въпреки условната самостоятелност на отделните двигателни качества, които имат конкретна форма на проявление и редица специфични особености, при тяхното развитие се откриват и някои общи закономерности. Това според някои учени, те са функция на нервно-мускулния апарат на човека. В тази част на изложение обучителният проект трябва да включва подробно разглеждане на всички двигателни качества поотделно, както връзката и взаимната зависимост на тяхното проявление.

Развитието им се осъществява чрез включване в обучителните програми повече двигателен материал свързан с приложните упражнения като видове ходене, бягане, подскоци, лазене, провиране, катерене, хвърляне, ловене и др. В задачите за групова и индивидуална оценка е необходимо да има предвид и творческото им комбиниране, например ходене с носене, ходене с хвърляне и ловене, ходене с търкаляни и др. Същото се отнася и за бягането, скачането, лазенето, провирането и др.

ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Засилващата се урбанизация, бурното развитие на научно-техническия процес, увеличаването на заболяванията вследствие на обездвижения начин на живот оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на човека. В Държавните образователни изисквания (стандарти) Основната образователна степен завършва с приключването на прогимназиалния етап, като в края на етапа е посочена целта, която учениците трябва да постигнат – общо спортна образованост и специална физическа подготвеност.

Очакваните резултати за този възрастов етап са:

  • обяснява и категоризира различните елементи на човешкото тяло – клетки, тъкани, органи, системи – тяхната структура, функции и взаимовръзка;
  • обяснява функционирането на и демонстрира умения и навици за предпазване от болести на различните системи на тялото:
  • опорно-двигателенапарат;
  • дихателнасистема;
  • нервнасистема;
  • сърдечно-съдовасистема;
  • половасистема;
  • отделителна система;
  •  храносмилателна система;
  • описва и обяснява промените в човешкото тяло, свързани с пубертета;
  • описва и обяснява: развитието на опорно-двигателния апарат;
  • ролята и влиянието на физическите упражнения, различните спортове и туризма върху физическото развитие и състояние на човека;
  • демонстрирауменияза:дневно,седмично,месечно,сезонноигодишнопланиране на физическите дейности и упражнения;
  • оптимално физическо натоварване;
  • комплексно развиване на двигателни качества.

В прогимназиалните класове учениците трябва да имат положително отношение и интерес към занимания с физически упражнения и туризъм и свързаните с тях здравни, културни, социални и възстановителни функции, да оказва помощ, като изгражда чувство за съпричастност в процеса на двигателната дейност и я използва за социална интеграция и общуване, да знае и спазва норми и правила на поведение при провеждане на занимания по физическо възпитание и спорт, да посещава спортни и туристически мероприятия и да ги коментира с цел по-ефективно включване в гражданския живот, да изготвя и представя презентации на спортни теми, обвързани с учебното съдържание и с основни събития в националната история.

В обучението се включват разнообразни физически упражнения, а допълнително се използват естествените сили на природата (слънце, въздух и вода) и здравно-хигиенни норми за провеждане на дейности, обвързани с физическото възпитание и спорта. Осъществяването на обучението по учебния предмет се организира чрез включване на ученика в активна творческа дейност за решаване на двигателни и социални задачи с помощта на проблемно и програмирано изпреварващо обучение.

В основната образователна степен – прогимназиален етап, целта е познаване на основни понятия и правила за изпълнение на двигателни задачи и разбиране значението на физическите упражнения за здравословния начин на живот. Придобиване на способности за адаптация към изменящите се условия на природната и на социалната среда чрез целенасочена двигателна дейност. Повишаване на индивидуалната двигателна подготовка и обогатяване на двигателния опит с общоразвиващи и специални физически упражнения, технически умения и упражнения с изправителен характер. Притежаване на равнище на двигателни качества и навици в съответствие със сензитивните периоди на възрастта.

В обучението активно се включва и ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. В училищната среда процесът на здравното образование се реализира като субект-субектни взаимоотношения, чрез активната комуникация между учител (психолог, лекар, друг специалист) и ученик. Този процес е насочен към повишаване на знанията за здравословен начин на живот и овладяване на уменията и навиците чрез мотивиране на отношенията, поведението, мисленето, съобразно с конкретните изисквания на здравословните навици и начин на живот.

Интегралната същност на здравното образование предоставя много и разнообразни възможности за неговото осъществяване:

  • Въвеждане на здравни аспекти в учебното съдържание на различни дисциплини и в отделни уроци от общозадължителната подготовка;
  • Осигуряване на достъпна и подходящо дозирана научна информация за запознаване и коментар в часа на класа;
  • Включване в извънурочна и извънучилищна дейност, като клубове, дискусии, изложби, викторини, спортни състезания, туристически походи и др.;
  • Създаване на самостоятелна учебна дисциплина в гимназиалния курс, която да представя най-актуалните проблеми, имащи отношение към здравето и живота на младите хора и тяхното бъдеще.

В този контекст е редно да отбележим и някои от актуалните проблеми, стоящи пред здравното образование. Едни от най-често срещаните и тревожни сред тях са:

  • рисково сексуално поведение, начало на полов живот на възраст 12–14 години;
  • висока честота на ранната бременност;
  • нарастване на сексуално предаваните инфекции;
  • широко разпространение на тютюнопушенето;
  • увеличаване на употребата на алкохол;
  • нарастване на злоупотребата с психоактивни вещества;
  • нарастване на броя на сърдечносъдовите заболявания;
  • широко разпространение на агресията и насилието в училище;
  • увеличаване на числеността на децата с изменения в опорно-двигателния апарат.

 

Всичко това налага да се обърне сериозно внимание както на обучението и възпитанието в здраве, така и на здравната профилактика. Въпросът за здравното възпитание на учениците е първостепенен и обучението в здравословен начин на живот се третира като една от основните образователни цели. Не може да не отбележим, че един от най-наболелите проблеми – нарастването на процента на гръбначните изкривявания при децата, е масово неглижиран. Липсват всякакви дейности по превенция на гръбначните изкривявания при учениците, въпреки че са разработени множество методики и са проведени редица научни изследвания по темата. Необходимо е да се потърси механизъм да се преодолее този проблем и в системното здравно образование да бъдат включени всички млади хора в българското училище. Необходимо е да се обвърже спортът като най-близко звено до здравното възпитание с правните аспекти и стандарти за обучение по здравно образование.

 

За осъществяването на тази цел, огромна роля оказва леката атлетика, която със своето многообразие от дисциплини с естествено-приложен характер, разнообразни движения и целенасочени двигателни действия, голямо на интензивност и координационна сложност натоварване, се явява като основно средство (присъстващо в уроците под различни форми на реализация) за обогатяването на двигателната култура и всестранното развитие на учениците. Също така възпитава учениците в самостоятелност, инициативност и самооценяване на придобитите знания и технически умения.

ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Извънкласната дейност по физическо възпитание и спорт е продължаване и разширяване на класно-урочната дейност в училище. Тя обогатява специфичното съдържание и разнообразява формите на организация на задължителните занимания. По този начин се увеличава двигателната активност на учениците и се постига формиращ ефект върху организма на учениците.

С извънкласната дейност по физическо възпитание се решават следните задачи:

1. Привличане в системни занимания на възможно повече ученици.

2. Разширяване и усъвършенстване знанията и уменията, придобити в учебния процес по физическо възпитание.

3. Формиране на потребност и умения за самостоятелни занимания по физическо възпитание във всекидневната дейност. Учителите по физическо възпитание изтъкват, че липсата на методичен материал за провеждане на извънкласна дейност е една от причините за не дотам ефективното им реализиране.

Извънкласната дейност по физическо възпитание и спорт се осъществява на доброволни начала, като съдържанието и формата на организация на заниманията се определят в зависимост от интересите на учениците и условията, с които разполага училището. Изгражда се въз основа на широка обществена активност на учениците, системен контрол и ръководство на учителя по физическо възпитание или инструктор. Извънкласната работа трябва да стимулира проявата на творческа активност на учениците. Извънкласните форми по физическо възпитание са ежедневни, седмични, годишни и периодични.

За първия гимназиален етап учениците трябва да:

  • анализират влиянието на личното поведение и навици върху различните системи и здравето;
  • демонстрират здравословни избори във връзка с промените, които настъпват в процеса на растежа и развитието;
  • поддържат оптимално равнище на физическа дееспособност

 

bg_BGБългарски
sr_RSСрпски језик en_GBEnglish (UK) bg_BGБългарски
Превъртете до Top