ТУРИЗЪМ И ОРИЕНТИРАНЕ

Туризмът и ориентирането позволяват да се удовлетворят естествените биологични потребности на учениците от двигателна активност сред здравословното въздействие на природните фактори. Усвояват се също така умения за екологичен контакт с природата и се въздейства положително върху издръжливостта на учениците. Участието в излети и походи, съчетани с упражнения и игри на местността, при различни климатични условия не само закалява детския организъм, но е и добра основа за формиране на здравословен начин на живот и любов към природата. Познанията по туризъм и ориентиране способстват за справянето от страна на учениците с различни екстремни ситуации.



Обща характеристика на туристическата дейност

Съвременните условия на нашия бит и условия на професионален труд (в това число на учебната трудова дейност на учащите се), водят до прогресивно обездвижване и обезсилване на личността. Нервно-сензорното натоварване и други вредности на природонесъобразния начин на живот оказват допълнително пагубно въздействие върху организма. Ако към това прибавим и нарушеното екологично равновесие на урбанизираните селища, замърсяване на въздуха и останалата околна среда, шума и ултразвуковите вибрации и др. ще получим отговор защо се влошава здравето на все по- големи маси хора и нараства смъртността.

Затова именно днешните хора виждат в туризма идеалната възможност за възстановяване функционалното състояние на своя организъм и привеждане в кондиция на нервнопсихическия си статус. При повечето видове туризъм повишеното двигателно и функционално натоварване спомага да се съхранят и развият функциите на органите и системите, които дълго време са пренебрегвани. Повишеното физическо натоварване води до:

  • усилване обмяната на веществата и изхвърлянето от организма на натрупаните метаболитни вещества (вредни отпадъчни продукти);
  • подобряване дейността на кардио-респираторната система. При системни занимания с туризъм се наблюдава т.нар.спортна брадикардия – намалена честота на сърдечните съкращения за 1 минута. Туристическата дейност поддържа еластичността на кръвоносните съдове, редуцира телесното тегло и нормализира параметрите на кръвното налягане;
  • благотворно въздействие общо върху опорно-двигателния апарат и особено върху скелетните мускули. Те стават по-еластични, подобрява се енергетичният им състав и кръвоснабдяване;
  • съществено повлияване на физическите качества на туристите – главно на силата, издръжливостта и силовата издръжливост. Движението по пресечена местност и в нестандартна обстановка води до подобряване и на бързината на реакцията.

Туристическата дейност води до намаляване на нервното напрежение и по-пълноценно

възстановяване на нервната система, защото природната среда заменя ежедневната обстановка и отстранява обичайните стериотипни дразнители.

Не по-малко здравно-рекреативно значение в процеса на туристическата практика оказват природните фактори. Слънцето, въздухът и фитонцидите в него, водата, слънчевата радиация и др. оказват закалителен ефект. В резултатна това се повишава устойчивостта на организма срещу респираторните (простудни) и заразни заболявания.

В момента класификацията на туристическата дейност включва седем вида туризъм: ваканционен, културен, екологичен, здравен и балнеоложки, спортен и селски търузъм.

Спортният туризъм има силна връзка с рекреативния туризъм. Спортният туризъм се подразделя на активен и пасивен. В първия случай пътуването и пребиваването е свързано с непосредствено участие в спортно мероприятие. Към него спадат планинския туризъм; алпинизма; спортното катерене – дейност, близка до алпинизма, но освен по скални обекти катеренето се осъществява и на изкуствени катерачни стени в зала; кану-туризъм – практикува се по реките и езерата; спускане по бързо течащи реки – воденслалом; риболовен туризъм и т.н.

Обща характеристика на спортното ориентиране

Oриентирането e сложна мислителна и познавателна (интелектуална) и практико- приложна способност на човека да установява местоположението си в околната действителност, да управлява собствените си движения и oнези на други лица или групи хора и на различни технически средства спрямо зададени географски координати. Диференцират се туристическо ориентиране, спортно ориентиране, скиориентиране, подводно ориентиране и др. Те се отличават с една обща характеристика– тяхната ваканционно-рекреативна и спортна насоченост.

 

  • Туристическото ориентиране се явява като система от целенасочени действия на човека за ориентиране сред природата, за разчитане на средствата за туристическа комуникация и преминаване на определен маршрут с достигане до крайната цел (обекти за настаняване, хранене, други туристически практики – ски, сноуборд, културни прояви и т. н.). Правилното ориентиране при движение сред природата, особено в планината, може да се окаже жизнено важно за човека или групата, която е в непозната местност. В тази връзка практиката е наложила необходимостта от съответната теоретична и практико-приложна специфична планинарска подготовка.
  • Спортно ориентиране се обособява и налага като спорт и спортна практика значително по-късно. Причина за това е породилата се необходимост от въвеждането на състезателния елемент, изчистването на състезателните правила и осигуряването на равен старт и успех според точни количествени и качествени критерии. При спортното ориентиране се изисква състезателят да се ориентира в непозната местност (навигация) и да се предвижва с помощта на карта и компас. Целта е да се открият и посетят в определен ред контролните точки, отбелязани по маршрута на картата. При спортното ориентиране класирането се определя по времето, за което състезателите са преминали своя маршрут от старта до финала, преодолявайки през всички контролни точки.

 

Туристическото и спортното ориентиране представляват комбинирана и сложна човешка дейност, която се осъществява с помощта на мисловни операции и поредица от двигателни действия и умения. За успешното ориентиране при постоянно изменяща се ситуация сред природата са необходими: обща и специфична физическа подготовка, координационно-двигателни способности, географски знания и топографска подготовка. В зависимост от нивото на последната се предопределя в основна степен резултатът при туристическото или спортното ориентиране.

Местността е географска част от земната повърхност с прилежащите релефни и местни елементи, а релефът е географско понятие, с което се означава съвкупността от всички земни форми, които са много разнообразни по външен вид, размери, възраст и начин на образуване. Релефът представлява географска особеност на даден регион. Определя се от вида и разположението на геоморфоложките форми като планини, долини, каньони, клисури и други. Характеризира наклона на терена, геоложкия строеж, климата и много други. Релефът се сформира под въздействието на вътрешни и външни земни сили и е основната съставна част на местността. Той е най-устойчивият топографски елемент.

 

В зависимост от релефа различаваме следните местности: равнинна – с еднаква или слабо изразена денивелация на повърхността; склоновете са полегати; хълмиста – с рязко изразена вълнообразна повърхност, която е образувана от неравности с относителна надморска височина до 200 метра; планинска – отличава се с най-голяма сложност и богато разнообразие от релефни форми – вдлъбнати и изпъкнали. Планинските местности са с над 500 метра надморска височина. В зависимост от видимостта местността бива открита и закрита. В зависимост от почвено-растителната покривка – гориста, блатиста, пустинна, степна, карстова.

 

Форми на релефа са: планина – възвишение, което се издига значително над околната местност и представлява съвкупност от ярко изразени теренни форми с голяма разлика във височините; връх – най-високата точка на възвишението.; хълмове –възвишения с относителна надморска височина 200–300 метра; хребет (било) – продълговато възвишение, образувано от пресичането на два срещуположни склона; седловина (седло) – най-ниската част между два съседни върха; дере -продълговато падинообразно образувание, понижаващо се в една посока; овраг – ерозирало дере с почти отвесни брегове; долина – по-широки дерета с ярко оформено дъно; могила – малко възвишение, създадено по-често по изкуствен начин; понор – вдлъбнатина в терена с ярко изразено дъно. По-малките вдлъбнатини се наричат ями или дупки.

 

Да се придвижваме и ориентираме на местността без карта и компас, означава да определим своето местоположение и нужната посока на движение по отношение на страните на хоризонта, окръжаващите местни предмети и елементите на релефа.

 

Често пъти в дадена местност се налага определянето на посоките на света без помощта на компас. За тази цел могат да се използват – слънцето, луната, звездите и някои местни признаци.

 

Компасът е открит от древните китайци. Той представлява навигационен уред с магнитна стрелка прикрепена върху „игла“, която е затворена в херметична капсула. Окръжността около е разграфена в ъглови мерни единици. Основна функция на компаса е да показва световните посоки. Когато се

постави в хоризонтално положение и магнитната стрелка се успокои, тя заема посока север-юг. Компасът е незаменимо средство за ориентиране при трудни условия като мъгла, силен снеговалеж и намалена видимост и др. С обикновения компас могат да е определят само основните посоки и ъглови отстояния. Друг тип, по-усъвършенстван компас, е бусолата. С него може да се извършва и измервателна дейност. Има и допълнителни приспособления като градусен кръг, мащабна линийка, лупа, брояч и др. Трябва да се избягва работа с компас по време на буря, а също така до електрически проводници с високо напрежение и в непосредствена близост до железни предмети, тъй като те влияят на точността на насочването на магнитната стрелка.

В практиката се използват различни видове карти в зависимост от тяхното предназначение. Най-общо те се делят на два вида: общогеографски и специални.

Специални карти са тези, върху които се изобразяват отделни елементи от съдържанието на географските карти и се показват други природни или обществени явления, например исторически, климатични, пътни, релефни, аеронавигационни и други карти. В зависимост от това, колко подробно са изобразени детайлите на дадена карта и мащабното и отношение, картите се делят на топографски и географски. Географски карти се наричат тези, които характеризират територията в природогеографско и икономогеографско отношение – релеф, растителна покривка, населени места, пътища и съобщителна мрежа, държавни и административни граници и някои други обекти. Топографската карта е графично мащабно изображение на част от земната повърхност върху равнина. На нея със специални топографски символи са нанесени всички съществени физични особености на земната повърхност в картографирания район– надморска височина, релеф, пещери, реки, езера, мостове, пътна мрежа, електропроводи, постройки, растителност и други.

 

ТУРИЗЪМ И ОРИЕНТИРАНЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП 1-4 клас

 

За учениците от І до ІV клас туризмът е включен като спорт, изучаван в допълнителното ядро от спортове. Очакваните резултати в І клас са ученикът да умее да се придвижва в група по равнинен или планински терен, да се ориентира както в местността, така и по слънцето и да разпознава основните посоки на света. Основните теми са две: пешеходен туризъм (туристическо ходене по равнинен терен) и ориентиране (по слънцето и по предварително поставени условни знаци). Според същата програма трябва да се даде възможност на учениците да участват системно в организирани разходки и излети, да се движат по равнинни терени и да участват в целенасочени игри на местността с елементи на ориентиране. Във ІІ клас необходимият стандарт за овладяване от учениците е придвижване в група по равнинен или планински терен и ориентиране в местността. Очакваните резултати са да умее да ходи по пресечен терен. Основната тема е преодоляване на естествени препятствия чрез заобикаляне, прескачане и провиране, ходене по паднало дърво, придвижване по сипеи, преминаване през река чрез стъпване по камъни. В III клас стандартът за туризъм е придвижване в група по равнинен и планински терен, ориентиране в местността, по туристическа маркировка и по план на местността.

Очакваните резултати са да умее да се ориентира по план ( в училищния двор и квартала) и ориентиране по туристическа маркировка. Очаква се да познава еколого-хигиенните изисквания за пребиваване сред природата. В IV клас основните теми са две: пешеходен туризъм, който включва ходене по равнинен и планински терен, построяване на палатка и действия за помощ на пострадал, и ориентиране – движение по азимут.

От контекста на тази дейност произлиза възможността ученикът да участва системно в излети и походи по равнинни и планински терени при различни климатични условия, да участва в колективни действия при построяване на палатка и да се ориентира по азимут и да помага на пострадал другар чрез игри. В учебния процес по физическо възпитание и в частност по туризъм учениците имат възможност да затвърдят знанията си за някои по-абстрактни понятия, получени от теоретичните предмети. Тази междупредметна връзка не се търси самоцелно, а се реализира по естествен път в условията на многообразната двигателна дейност и игри сред природата. Така също се възпитават не само нравствени добродетели и волеви черти на характера, но и позитивно отношение към двигателната активност. Полагайки основите на изучаването на основните понятия в туризма и ориентирането.

 

ТУРИЗЪМ И ОРИЕНТИРАНЕ В ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП 5-8 клас

 

За този образователен етап учебното съдържание на ядро „Туризъм“ изисква ученикът в края на обучението да притежава умения за пребиваване (бивакуване) в непозната местност с компас и топографска карта. За целта той трябва да усвои:

  1. Как да подбере място за бивак и постави палатка.
  2. Екологични и хигиенни изисквания за пребиваване сред природата.
  3. Знания за условните знаци и разчита топографска карта.
  4. Умее да определя азимут с помощта на компас.
    Предвижда се участие на учениците от този етап в двудневен поход в планинска местност, като използват туристическа екипировка и съоръжения. Възможностите за междупредметни връзки са с географията – релеф, карта; екология и опазване на околната среда; физиология – адаптация към природните условия и др.

Формите за провеждане на туристическата дейност, която предвиждаме са:

  • Туристически игри и сръчности сред природата –бивакуване,ориентиране с карта и компас и др.
  • Пешеходнипоходи
  • Скипоходи
  • Вело походи
  • Туристически трекинги в летни и зимни условия
  • Изкачваненапланинскивърховечрезсмесениспособи
  • Катерене на изкуствени стени чрез долно осигуряване
  • Игри и състезания по туризъм и ориентиране
ТУРИЗЪМ И ОРИЕНТИРАНЕ В ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП 9-11 клас

За този образователен етап учебното съдържание на допълнителното ядро „Туризъм“ е насочено към овладяване техниката в един от спортовете свързани с туризма, ориентирането и ските. В резултат на обучението ученика трябва да:

  1. Притежава знания и умения за организация и участие в многодневни походи и други туристически прояви, като важно условие за активен отдих и здравословен начин на живот.
  2. Владее основната спортна техника на ориентирането.
  3. Владее основната спортна техника на алпийските ски и ски бягането.
  4. Владее основната техника на спортното (състезателно) катерене (по избор в училища, където има изградени изкуствени катерачни стени).
  5. Използва основни способи за първа помощ и планинско спасяване.

Формите за провеждане на туристическата дейност, която предвиждаме са:

  • Излети и походи с елементи на ориентиране по местността, бивакуване, умения за оцеляване в екстремни ситуации и др.
  • Изкачване на планински върхове чрез преобладаващо използване на алпийски способи
  • Две и три дневни трекинги с бивакуване на различни места
  • Ски лагери
  • Обучения по планинско спасяване и до лекарска помощ
  • Състезателни игри
УЧЕБНА ПРОГРАМА ТУРИЗЪМ И ОРИЕНТИРАНЕ
 
ТемаЕТАП
1Обща характеристика, обществено значение, зараждане и развитие на туризма в България. Екипировка и съоръжения за туризъм.1-4 клас
2Техники на придвижване и правила за безопасност1-4 клас
3Екология в туризма.1-4 клас
4Ориентиране по местни признаци1-4 клас
5Преодоляване на препятствия и движение през неравни терени и пресечена местност1-4 клас
6Опасности в планините и предпазване.5-7 клас
7Екипировка и съоръжения за ориентиране.5-7 клас
8Лагерно дело, Биваци и бивакуване5-7 клас
9Ориентиране по азимут, Определяне на дирекционен ъгъл5-7 клас
10Техника на движение по различен релеф.5-7 клас
11Основи на техниката в алпинизма и приложението и в туристическата практика8-10 клас
12Теоретическа и практическа подготовка по топография8-10 клас
13Движение по карта и компас, Движение по GPS следа.8-10 клас
14Оказване на първа долекарска помощ, Транспортиране на пострадал8-10 клас
15Изкуствени катерачни стени8-10 клас
bg_BGБългарски
sr_RSСрпски језик en_GBEnglish (UK) bg_BGБългарски
Превъртете до Top