СПОРТНИ И ПОДВИЖНИ ИГРИ

Игрите улесняват интегрирането на ученика в групата. В играта
детето/ученикът изглежда неуморно. Тази привидна устойчивост е измамна и прикрива крехкост, която преподавателят трябва да има предвид, за да не премине моментните психологически възможности. Посредством игри и различни игрови форми, учителят трябва да предложи кратки уроци, прекъсвани от чести периоди на активна почивка, като се съобразява с растежа, двигателните способности на децата, като игрите трябва да носят удовлетворение и радост от наученото.

Избор на игри

Това е от голямо значение, защото освен че трябва да доведе спортистите до подобряване на физическите качества и двигателни навици, той трябва да постига поставените цели, които да са съобразени с материалните условия.

Целите на игрите, физическата и техническа подготовка в джудо са едни и същи: усвояване на преместванията на тялото, развитие на определени качества и т.н. В тази връзка може да класифицираме игрите по следния начин:

  • Игри, водещи до овладяване на преместванията – игри с тичане, надбягвания и скокове;
  • Игри, водещи до овладяване на самото тяло – игри за сръчност, пъргавина, координация, равновесие;
  • Игри, водещи до овладяване на ловкостта – игри за носене и хвърляне на топка;
  • Игри,водещи до овладяване на съпротивлението-игри с борба, със съпротивление. Изборът на игрите е съобразен с възрастта и потребностите на учениците, преследваните цели (възпитателен, емоционален, успокоителен и друг ефект, който носи всяка игра), броя на участниците, използвания материал.

Преподаване на игрите

Резултатността на игрите е съобразена с подготовката, представянето и обяснението, което трябва да бъде: кратко, ясно, прецизно. Някои игри стават безинтересни, “изтощават” се по-бързо от други. Затова е необходимо да се наблюдава поведението на децата и ако е наложително да се променят правилата или да се смени с нова игра. Препоръчително е често да се сменят игрите, като някои може да се играят многократно, защото те представляват особен интерес и защото децата ги харесват.

Необходимо е всеки играч да разбере какво трябва да се прави. За това преподавателят има две възможности:

  • да обясни играта и да направи опит, за да види дали всеки е разбрал добре
  • да покаже играта или да накара ученик да покаже, за да видят всички играта. Трябва да се играе веднага и да не се губи време в дълги и изморителни обяснения.

“Играта се учи в игра.” Преподавателят се намесва, за да обясни новите правила, за да подобри нивото на играта, докато има нужда от това – да даде тактични съвети, като ги подкрепя с преживени ситуации от играчите, да издаде отношенията, показвайки грешките и за да окуражи добрите предложения и честната игра.

 

Изборът и последователността на игри в една тренировка, посветена само на игри, се спазват същите принципи, както тези за натоварване по време на всякакъв друг вид тренировка. Например след много интензивна игра трябва да се избере една успокояваща, като тренировката трябва да приключи с игра от тази категория.

 

Състав на участниците в игрите

Учителят, носи отговорност за възпитаниците си и за тяхното развитие и за емоционалния ефект, който се търси при игрите. Преподавателят трябва да реши следните проблеми: образуване на групи за игра и съобразяване с възрастта на децата или младежите.

Образуване на групи (екипи). За да се придаде интерес на играта, трябва да се съставят екипи от еднакво ниво, но не трябва да се забравя, че децата обичат да се групират според своите симпатии като сами избират партньорите си, нещо, което рискува да наруши равновесието на съществуващите сили.

Най-простият и точен метод се състои в избирането на “шефове” на групата (които не винаги са едни и същи и непременно най-добрите или най-големите). Тези т.нар. шефове си избират своите партньори последователно, като се редуват.

Неудобството на тази формула е да не се навреди на хомогенността на екипа. В някои случаи обаче може да се превърне в предимство, като по този начин в екипа може да влезе играч от противниковия отбор, което ще доведе до подобряване на приятелската атмосфера.

Тук преподавателят трябва да действа с деликатност, за да не изглежда, че разваля приятелства или че позволява създаването на трайни несъгласия. За предпочитане е една група да се раздели на няколко отбора, които ще играят отделно, всеки с водач на играта. Трябва да се предприема игра с такъв брой играчи, че всички да могат да се реализират пълноценно от играта и да събуди у тях интерес.

Различия във възрастта. Трудно е да се организират игри, отнасящи се към деца с различни възрасти. Ако все пак това е наложително – поради невъзможност да се разделят на групи по възраст, трябва да се разпределят равномерно в отделните отбори, за да се изравнят силите. Най-малките или най-слабите да играят помежду си. Това се отнася и до различните възможности на участниците, но с малките деца трябва да се обръща по- сериозно внимание. Децата трябва да бъдат поощрявани от преподавателя и останалите участници в отборите да участват активно. Дори преподавателят може да наложи специални правила, с които да задължи по-големите да включат в играта по-малките.

 

Мястото на играта

Преди всичко мястото трябва да е съобразено с участниците, за които е предназначена. Залата или площадката за игра трябва да е чиста и без предмети, които могат да наранят или контузят участниците. Мястото трябва да е добре осветено и да няма шумове, които да попречат на правилата или за равносметката на резултата. По принцип “мястото” трябва да отговаря както на изискванията за провеждане на тренировъчен процес, така и за удовлетворяване на условията на играта.

Грижата на учителя какъвто и да е урокът (физически, джудо или игри) е да се намесва съзнателно и да се приспособява към поведението на учениците.

Децата обичат да играят известни за тях игри, но е добре да вмъкваме и нови, като не забравяме вече познатите. Когато разучаваме нова игра трябва да съкратим общия им брой, за да отделим достатъчно време за обясняване и разучаване. Вмъквайки игрите в различните части на урока трябва да запазим интереса на децата, но да не забравяме, че покрай развлекателния момент игрите са основно възпитателни и че е необходимо да ги избираме винаги според търсените цели.

 

Примерни стъпки при организиране на игрите:

  • Подрежданенадецатаповисочинаитегловеднаколонаиномериранепочетирима.
  • Образуване на четири колони – първата включва всички с номер едно, втората всички с номер две и т. н. Определят се водачи на групите.
  • Ученицитесеразпръскватисядатпокраищатаназалатасгръбкъмпреподавателя. При сигнал бързо се събират в първоначалния ред (4 колони).
  • Ново разпръскване, после събиране пред преподавателя, който е сменил местоположението си.
  • Учениците правят 1/4 завъртане в ляво или в дясно и се престрояват от колони в редици. Трябва да запомнят добре новите си места, преди да се разбягат, после правят още едно събиране в (4 редици).

Ако има нужда по време на урока от 3 колони, запазете първите три и разпределете в тях равномерно учениците от четвъртата, за да бъдат изравнени. Напомнете им, че това разпределение ще се използва за някои игри.

На този принцип може да се организират и други строявания и престроявания. Като това може да се осъществи и под формата на игра.

Подвижните игри са подходящи за всички възрасти. Приучват към ред, точност, дисциплина и колективизъм. Подходящи са и се прилагат и в извънурочните форми по физическо възпитание: в допълнителният час, организираното голямо междучасие, в часовете за масов спорт и др. Най-общо подвижните игри може да ги разделим на следните групи:

Игри с бягане

Игрите с бягане се отличават с голямо многообразие и подчертано функционално въздействие. Участващите в този тип игри трябва да проявяват максимална бързина, точност на движенията, съобразителност, ловкост и това ги характеризира като отлично средство за развиване на двигателни качества. Допринасят за овладяване техниката на бягане в естествено-приложни условия.

Игри със скачане

Съществува голямо многообразие при игрите със скачане. Това естествено- приложно упражнение се използва под формата на подскоци (с един или два крака), скокове в дълбочина, на дължина и височина, прескачане на препятствия и др. Игрите със скачане имат изключително голямо функционално въздействие. Укрепват дишането и кръвообращението, подобряват храносмилането и влияят добре на нервната система. Чрез тях успешно се развива и взривната сила на долните крайници.

Игри с топка

Основните движения при игрите с топка са хвърлянето и ловенето. Тяхното точно изпълнение се предопределя от всестранната физическа подготовка на изпълняващия ги. Чрез игрите с топка се укрепват мускулите на ръцете и раменният пояс, увеличава се подвижността на ставите и се подобрява координацията на движенията.

Игри с противодействие

В основата на този тип игри лежи стремежът за премерване на силите и наиграване. Участниците трябва да умеят да разпределят правилно силите си, да проявяват самообладание, настойчивост и да се въздържат от проява на грубост. Чрез тях се постига развиване на силата и силовата издръжливост. По-подходящи са за учениците от средния и горния курс.

СПОРТНО-ПОДГОТВИТЕЛНИ ИГРИ

По своето съдържание, по структурата на застъпените движения и по правилата този тип игри са почти идентични със съответната спортна игра, за която са подготвителни. Чрез тях се постига всестранно физическо развитие и усъвършенстване на спортната техника и тактика по отношение на спортните игри футбол, баскетбол, хандбал и волейбол в по- достъпна форма.

Игровата дейност има комплексен характер, подобрява координацията на движенията. предоставя възможност за проява на находчивост и самоинициатива, подпомага в значителна степен изграждането на способности за работа в група и води приоритетно развиване на ловкостта, бързината и издръжливостта. Представител на спортните игри – в това ядро е крикетът.

СПОРТНИ ИГРИ – тук се включва цялата палитра от познатите ни и не чак толкова игри като например футбол, народна топка, волейбол, баскетбол, хандбал, крикет, корфбол и много други. Спортът Крикет е типичен представител на нетрадиционните за България спортове, основно поради факта, че той е достъпен за всички възрасти, не изисква специфична предварителна подготовка и няма необходимост от скъпа и недостъпна екипировка.

КРИКЕТ

В разучаването му са включени игри и игрови упражнения с различни по големина и тежест топки, като се използват предимно по-леки топки. Целта е начално разучаване на двигателни действия ловене, подаване и нанасяне удар с топката (стрелба). В това ядро са застъпени лекоатлетически игри, включващи ходене, бягане, скокове, хвърляния. Те развиват силата, бързината и издръжливостта и позволяват усвояването на двигателни умения. които са в основата на физическата дееспособност.

Крикетът е един от малкото спортове, които не изискват специфична предварителна физическа подготовка. Преимуществото на спорта Крикет , е че може да се практикува както на открито така и чрез различни модификации на закрито в спортни зали, училищни спортни салони и др. За практикуването му не се изисква специфично облекло включително и обувки, достатъчно условие е дрехите и обувките да са спортни, удобни и да осигуряват пълна свобода на движенията.

Историческо развитие на Крикета

Историята на крикета е доста стара. Има сериозни доказателства за това, че игра много подобна на крикета се е играла още в края на 13 – началото на 14 век от принц Едуард. Първото точно и ясно записано доказателство за крикета
идва от края на 16 век. През следващите векове тази млада

тогава игра се е развила много и е достигнала до много места из целия свят. Към края на 18 век се е превърнал в националния спорт на Англия. С разширението на Британската империя, крикетът се разпространява в нейните владения и в средата на 19 век се играят първите международни мачове.

В края на 19 век сe създават голям брой нови спортни крикет клубове и се построяват специализирани стадиони. Това помага крикет спорта да направи преход от аматьорско ниво към професионално.

Основна причина за това изиграва новосформираният Английски Крикет Съюз (ЕCC) през 1909 г., който по това време (средата на 19-ти век) има отрицателен ефект върху развитието на крикета. Неговата основна цел била да задържи играта крикета само в границите на Британската империя. Желанието обаче на страни, като Австралия и Индия да развият и разпространят крикет спорта на своя територия било голямо. Те създават действащи местни първенства “Шефийлд Шийлд” в Австралия и “Пентангюлър” в Индия (H. Beckles, B. Stoddart, 1995).

В 50-те и 60-те години на 20-ти век настъпва нов мощен тласък в развитието и еволюцията на спорта крикет. Много важен фактор за това се оказва създаването на Международният Крикет Съюз (ICC), организация чиято единствена цел се превръща популяризирането на крикет спорта в световен мащаб. В резултат на това броят на „основните” страни, играещи крикет се е удвоява след 1948, като Пакистан, Нова Зеландия, Шри Ланка и Зимбабве също се включват в редиците на съюза.

Днес играта е особено популярна в Австралия, Индия, Пакистан, Антилските , Британските острови, Нова Зеландия, ЮАР и др.

Спортът крикет е един от спортовете включени в програмата на Вторите Олимпийски игри в Париж -1900 г.

Екипировка и игрище

Спортът крикет се играе на голямо овално поле с размери 137/150 м. Игрището има вътрешна част (Инфилд) и външна част (Аутфилд), като в средата е разположена пътека (пича). Терените са с тревно покритие включително и пътеката в центъра, която може да бъде и изкуствен пич с различно покритие – флекспич или циментов с изкуствена трева. Края на игрището е оградено с въже или маркировка.

В центъра на терена е пътеката на подаването, която е с дължина 20,12 метра и широчина 3,05 метра, където се намира и вратичките (wicket). Уикетът (wicket) е направен от върбови пръчки с размери 71 см на височина и 22 см на ширина с лежащи към тях неподвижно пръчки (белсове).

Топката за крикет е червена или бяла на цвят – направена от корк (гъба), която е обшита с червена кожа. Кожените парчета са зашити едно за друго в центъра и тази част от топката се нарича “швом”, наличието, на което е много важно за техниката на подаването на топката. Топката за мъжката игра на крикет, когато е нова трябва да тежи не по-малко от 51⁄2 унции или 155,9 гр и не повече от 53⁄4 унции или 163 гр. Нейната окръжност (обиколка) трябва да бъде не по-малко от 22,4 см и не повече от 22,9 см (9 инча).
За женската игра теглото на новата топка е не по-малко от 140 гр и не повече от 151 гр. Нейната окръжност (обиколка) трябва да бъде не по-малко от 21 см (81⁄4 инча) и не повече от 22,5 см (87⁄8 инча). Батата е дървена с дължината не повече от 965 мм, ширината не повече от 108 мм и тежината й от 1,2 до 1,4 килограма.

Екипировката на батсмена включва: кори за краката, батсменски ръкавици, каска, протектори за ръцете и краката, както и уикет кипърски ръкавици.
Екипите на състезателите са бели фланелки, панталони и пуловери, когато се играе с червена топка. Форматът Twenty20 позволява да се играе с цветни екипи, номера и надписи на състезателите, като се играе с бяла топка.

Правила

Крикетът е игра от два отбора с по 11 играчи във всеки. Играта е разделена на 2 части /ининг/. В първата единият отбор е в нападение (батинг), а другият в защита (филдинг). Във втората част отборите си разменят позициите. Целта на играта крикет е да се постигнат повече точки. Отборът успял да направи повече точки от противника се обявява за победител.

Редът на батиране на играчите в даден отбор обикновено се обявява непосредствено преди мача, но може да се променя.

Батиращият отбор започва играта с двата батсмани, като всеки застава пред единия уикет, които се намират в двата края на пътечката. Единият от бастманите е с лице към хвърлящия топката боулер, а другият е пред отсрещтния уикет готов да бяга. Задачата на батсмана е да защити вратичката (wicket) от хвърлените от боулера топка и да използват всяка възможност да ударят по-силно и по-далече топката. Главните събития стават в центъра, на специално подготвена пътечка – линия на подаването (pitch) между двете вратички (wicket).

Пробегът между уикетите се зачита, когато двамата батсмани разменят местата си, което носи 1 точка. Дават се 6 точки, когато топката след удар напусне очертанията на игралното поле по въздух, преди да е докоснала терена. Ако топката е напуснала очертанията по земя или е докоснала терена преди да напусне, се дават 4 точки. Когато батерът е аут, неговото място заема следващия батер и така докато остане един неотстранен батер в този отбор, който няма партниращ съотборник.

Играчите от отбор в полето (филдинг) са разположени в игрището и целта им е да хванат ударената топка и да ограничат басмените да правят точки или да ги изгорят.

Един от филдиращия отбор е уикеткийпър, а другият боулер. Всеки играч от отбора в защита може да бъде боулер. Неговата задача е да затрудни максимално батсманите и по- възможност да реализират аут сам или със съотборниците си.

Съдии

Играта се ръководи от двама съдии, назначени преди началото на състезанието. Те са длъжни да наблюдават играта за спазване на правилата от играчите и да бъдат абсолютно безпристрастни. Съдиите са задължени да присъстват на цялото състезание. Те трябва да съобщят на главният ръководител на състезанието за неговото начало 45 минути преди започването му. Задължително се назначават двама допълнителни регистратори, които правят запис на срещата, като отбелязват направени точки, аутове и необходимите показатели на състезателите указани на регистрационната карта. Допълнителният съдия е длъжен да следи промените по време на играта, за да гарантира, че са направени съгласно правилата. Допълнителните съдии са задължени да се съгласуват с редовните съдии по време на почивките и в края на състезанието за направените точки, аутове и броя на топките хвърлени от боулерите, както и други изисквания касаещи срещата.

Съдиите са длъжни да покажат своите отсъждания след всяка ситуация в срещата използвайки специфични сигнали.

Крикет в начален етап на образователната система

В този образователен етап в обучението по Крикет са включени игри и игрови упражнения с различни по големина леки топки и бати. Целта е начално разучаване на двигателните действия – ловене, подаване и нанасяне удар с топката (Стрелба) и по топка. Крикетът има комплексен характер, подобрява координацията на движенията, предоставя възможност за проява на находчивост и самоинициатива, подпомага в значителна степен изграждането на способности за взаимодействия в група и води до приоритетно развиване на ловкостта, бързината и издръжливостта. Крикетът създава значителни възможности за развитие на моториката, формиране чертите на характера, уменията за работа в група и вземането на решение на учениците от начален и прогимназиален етап.

Целите са:

  • Усъвършенстване на уменията за игра с топка-подаване с една ръка от място и ловене с една и две ръце в движение.
  • Развиване на ловкостта и кондиционните способности.

  • Овладяване на основни знания за съдържанието и правилата на крикета.

  • Запознаване със спортната екипировка и правилата за безопостност при практикуване на крикет.

Упражнение 1: Високо хващане – упражнение за правилно изпълнение:

  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 6 м.
  • Започват да си подават топката, като подаването става леко и внимателно към партньора, а ловенето с две ръце отгоре. Топката трябва да бъде хваната на нивото на главата.
  • Топката се следи през цялото време и тялото се мести спрямо посоката и траекторията й.
  • Ръцете са вдигнати заедно с дланите нагоре, палците са допрени един до друг. Топката се лови на нивото на очите.

Упражнение 2: Високо раменно хващане – упражнение за правилно изпълнение:

  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 4-5м.
  • Започват да си подават топката, като подаването става леко и внимателно към партньора, а ловенето с две ръце. Топката трябва да бъде хваната на нивото на главата или раменете.
  • Ръцете са вдигнати нагоре, а дланите са насочени напред. Палците са един до друг, а пръстите сочат нагоре.
  • Хваща се топката като се олекотява, отвеждайки ръцете назад над даденото рамо.

Упражнение 3: Спиране на топката с две ръце – упражнение за правилно изпълнение „Голямата бариера”.

  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 10 м.
  • Започват да си подават топката, като подаването става чрез търкаляне по земя внимателно към партньора, а ловенето с т.н. начин „Голямата бариера”.
  • Топката се следи през цялото време и тялото се мести спрямо посоката и траекторията й.
  • Топкататрябвадасеспреуспореднонанивотонаколянотосръцееднадодругаи пръсти, сочещи надолу.

Упражнение 4: Ниско ловене на топката – упражнение за правилно изпълнение:

  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 4 м – 5 м.
  • Започват да си подават топката, като подаването става леко и внимателно към партньора, а ловенето с две ръце. Топката трябва да бъде хваната на нивото на глезените.
  • При ловенето, ръцете се държат заедно и пръстите сочат надолу. Коленете са леко свити и седалището се държи високо, през цялото време се следи топката.

Упражнение 5: Хвърляне на филдърите – упражнение за правилно изпълнение:

  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 15 м.
  • Топката се държи с две ръце и се застава настрани към партньора.
  • Хвърлящата ръка се завърта напред. като се внимава лакътя да е на нивото на хвърлящото рамо.
  • Топката трябва да тупне преди да бъде хваната от другия играч.

Упражнение 6: Хвърляне отдолу – упражнение за правилно изпълнение.

  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 10 м – 15 м.
  • Тялото се е обърнали към партньора.
  • Започват да си подават топката, като подаването става леко и внимателно към партньора, а ловенето с две ръце.
  • Топката трябва да тупне преди да бъде хваната от другия играч.

Упражнение 7: Хвърляне на боулъра – упражнение за правилно изпълнение.

  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 20 м.
  • Започват да си подават топката, като подаването става леко и внимателно към партньора, а ловенето с две ръце.
  • Застава се на страни като хвърлящата ръка е задната. Предната ръка се вдига, така че хвърлящият да гледа целта през рамо.
  • Топката трябва да тупне преди другият играч да я хване.
  • Главата и погледа по време на цялото изпълнение са насочени към партньора.

Упражнение 8: Бягане с имитация на хващане на топката

    • Поставят се четири конуса, които да очертаят правоъгълник с размери 20/10 м.

    • Учениците бягат в колона между конусите.

    • Когато преподавателят/треньорът даде команда „ляво” или „дясно”, учениците имитират взимане на топката от земята със съответната ръка.

    • При команда „с две”, се имитира взимане на топка от земя с две ръце.

    • При сигнал със свирка, студентите сменят посоката на бягане.

Упражнението може да се разнообрази и усложни с добавянето на команди като „подскочи”, „хвърли” и т.н.

Упражнение 9: Хващане от близко разстояние

  • Играчите се разделят на две групи на около 3-5 метра разстояние един от друг.
  • Топкатасеподаваотдолу.Сцелразнообразиеможедасеподававлявоиливдясно от партньора, по-напред или по-високо, може и всяка топка да е различна.
  • За по-високо натоварване и напрежение може да се въведат времеви ограничения.

Упражнение 10: Хващане със смяна

Основни акценти в това упражнение са хващане и хвърляне.

  • Играчите се разделят на два отбора.
  • Еднатаполовиназаставазадединияконус,адругата половина застава зад другия в колона.
  • Упражнението започва след като топката се подаде от единия отбор чрез подаване отдолу.
  • Подалият топката състезател отива на опашката на другия отбор.
  • Играчът, който хване топката я подава на играча, който е застанал срещу него и отново отива на опашката на другия отбор.

КРИКЕТ В ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

В този образователен етап са поставени, задачи за възпитанието на личностните качества, формиране на характера на подрастващите, траен интерес към занимания с крикет и изграждане на общофизическа подготвеност. Целите на обучението са, да се разшири спортната образованост, чрез усвояване на знания, овладяване на спортно-технически и тактически умения по крикет. Познаване на правилата на спорта крикет, изучавани до момента. Също така изграждането и усъвършенстването на личностните качества на учениците. В него по отношение на крикетът, ученикът трябва да:

  • Познава правилата на спорта крикет;
  • Владее техниката на удар по топка;
  • Владеене на техниката на стрелба/хвърляне/на топка;
  • Осъществява индивидуални и групови тактически действия (защита) в учебната игра и състезания;
  • Разбира, че спортните игри дават възможност за изява, самоутвърждаване и социално взаимодействие ,осигуряват емоционално и психическо разтоварване.

Упражнение 11: Бягане и спиране на топката

  • Поставят се четири конуса, които да очертаят правоъгълник с размери 30/20 м.
  • Учениците бягат в колона между конусите.
  • Учителят/треньорът пуска топки по земя между 1 и 2 конуса, а учениците обикаляйки, трябва да ги спрат и да ги вземат в ръце като продължават да бягат.
  • Топките се оставят в кутия между конуси 3-4 до учителя без да се спира бягането.

Упражнението може да се разнообрази и усложни с промяна на скоростта на търкаляне на топката от учителя/треньора. Също търкалянето на топката може да се разнообрази с подаване на висока топка и ловене във въздуха.


Упражнение 12: „Постоянно пълна кофа“

  • Необходимо пълна кофа с топки.

  • Играчите трябва да са наредени в една редица

  • Учителят/треньорът хвърля топки на равни интервали от време напред.

  • След като играчът отиграе топката, я връща обратно в кофата, придвижвайки се извън полето на отиграване

 

Упражнение 13: Хващане на мека топка

  • Очертават се две правоъгълни зони, в които застават играчите и нямат право да ги напускат.
  • Играчите от едната зона трябва да хвърлят меката топка отдолу над височината на кръста в зоната на другия отбор.
  • Ако топката тупне на земята, се отбелязва една точка.
  • Другият отбор след като хване топката, се опитва да направи същото.
  • Филдерите трябва да са в позиция за готовност.

За увеличаване на трудността и проверяване на способността на играчите, може да се увеличи размера на двата правоъгълника. Играчите сами да решават кой къде да заема позиция

Упражнение 14: Хващане и хвърляне с една ръка

  • Филдер А хвърля топката по земя до половината разстояние Филдер А застава от едната страна на десет метровото поле, а от другата останалата част от играчите на полето.

  • Филдер В атакува топката и я хваща от външната страна на хвърлящият крак ( десен за дясно хвърлящи играчи).

  • Подава топката отдолу без да тупне на играча отсреща.

Важен момент при изпълнението на това упражнение е
следенето на топката с очи до последно и ниският стоеж на тялото. Също така и след хвърляне, тялото и хвърляща ръка продължават пътя по посока на целта.

Упражнение 15: Ниско ловене на топката

  • Работи се в групи по четирима като се избира един хвърлящ, който да застане в средата на кръг от кечъри.
  • Хвърлящият хвърля топката отдолу последователно на всички. Топката трябва да е на височина между талията и глезените.
  • Изпусната топка означава, че хващащият трябва да застане на едно коляно и да се опита от тази позиция да улови топката. Ако и следващото хващане не е успешно, застава на две колене и при следващ неуспех да улови топката отпада.
  • Победител е кетчърът с най-много уловени топки.

Играта може да се повтори като този път хвърлящият трябва да има за цел топката да попадне близо до главата на хващащия, за да могат удобно да уловят високо.

Упражнение 16: Филдинг – умения в защита

  • Необходими са два отбора от по 6 състезатели.
  • Отбелязват се две линии приблизително на 20 м разстояние. Всеки отбор трябва да застане пред линията си с лице към другия отбор.
  • Трима играчи от един отбор трябва да започнат с топка.
  • Топката постоянно се търкаля отдолу, опитвайки се да я прекарат покрай другия отбор, за да пресече линията и да отбележат точка.
  • Другият отбор трябва да се движи и да блокира топките, използвайки защитна позиция.
  • Първият отбор отбелязал 10 точки печели
Упражнение 17: Хващане с една ръка и хвърляне
  • Учениците застават в две редици един срещу друг на разстояние 10м.-12м.
  • Ученицитеотеднатаредица,коитосастопкатабягатдосредата,поставяттопката на земята и се връщат на изходна позиция.
  • Учениците от другата редица, тръгват бягайки до топката, взимат я с една ръка и я подават на партньора си от отсрещната редица. Позицията на тялото е ниска и при подаването на топката, погледът е отправен напред, а хвърлящата ръка е изпъната в лакътната става.
  • След като се изпълни това упражнение 3 пъти, двете редици си сменят ролите.

Упражнение 18: Догонване и хвърляне

  • Учениците се разделят по двойки.
  • Двойките се строяват в колони зад предварително сложени конуси.
  • Срещуположно на тях на разстояние 15 м има други конуси, които очертават края на игрището.
  • Първият състезател от всяка група претъркулва топката напред, а другият я догонва, преди да е стигнала крайните конуси.
  • Взима я и я връща на партньора си, хвърляйки я през рамо.

Упражнение 19: Бягане, хвърляне и ловене

  • Учениците се разделят на 3 или 4 отбора съобразено с общия им брой.
  • Отборите се строяват в колони зад предварително сложени конуси.
  • Срещуположно на тях на разстояние 10-15м има други конуси, до които трябва да бягат и да се върнат обратно. По средата на трасето се поставя белег във формата на кръг.
  • Първият състезател от всеки отбор стартира с топка в ръка. Оставя топката в кръга и продължава да бяга до далечния конус. Заобикаля го и се връща при кръга с топката.
  • Спира, взима топката и внимателно я подава на съотборника си, който е застанал на стартова позиция.
  • Вторият играч тръгва и повтаря цялото упражнение и т.н.

Упражнението може да се разнообрази и усложни с промени в правилата, като увеличаване на бяганията на всеки състезател по 2-3 пъти или засичане на време от 3 мин., с условие да се броят пробягванията на всеки отбор.

Упражнение 20: Упражнение за усъвършенстване на хващането

„Голямата бариера“ също така се развива и координацията между очите и ръцете.

  • Поставетечетириконусапаралелниединнадруг,коитодаиграятролятанаврати. По един филдер да застане във всяка врата.
  • Играч А започва упражнението като хвърля топката по земя към играч В и се опитва да отбележи гол в неговата врата.
  • Играч В трябва да се опитва да спре топката като използва техниката на „Голямата бариера“.
  • Играч В повтаря действието срещу играч А.
  • Победител е този, който достигне определен брой голове или вкара най-много за определен период от време

За по-голямо разнообразие може играч А да хвърля топката по въздух отдолу, а играч В да се опитва да я хване с две ръце.

КРИКЕТ В ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА 8-10 клас

В този образователен етап като цяло са поставени, задачи за усъвършенстване и затвърждаване на придобитите знания и умения по крикет, както и:

  • Задълбочаване на знанията и усъвършенстване на спортната техника и тактика по крикет
  • Подобряване на физическата подготвеност и хармоничност на телосложението чрез методите и средствата на спорта крикет
  • Формиране на способност за самооценка на постиженията и работа в група
  • Постигане на личностна мотивация за системни занимания с крикет през свободното време

Упражнение 21: Усъвършенстване на хващането, хвърлянето и спирането на топката

Това упражнение подобрява и комуникацията между играчите в отбора.

Играчите са подредени както е показано на схемата. Най-близкият филдер е на около 20 метра от батсмана (Bt), а най-далечният е разположен на около 30-35 метра. Трябва да са достатъчно раздалечени един от друг.

Упражнение 22: Упражнение за развиване и усъвършенстване на атакуването и хващане на топката
  • Топката е хвърлена отдолу по земя от играч А, филдер В тръгва от преди гол линията и се опитва да хване топката преди да е преминала линията, използвайки обикновено хващане с две ръце.
  • След като филдер В хване топката я връща обратно на филдер А и се връщао братно на опашката след останалите.
  • След като са минали всички участници, се сменя филдер-А.
  • Батсманът започва като удря топката високо във въздуха към подредените играчи. Един от тях трябва да извика, че я хваща след което да я хвърли на уикет кипър (WK) точно и над уикета.
  • След като уикет кипър хване топката, я подава обратно на батсмана и той удря отново.
  • След като всеки е хванал топка, се завъртат най-близките и най-далечните играчи, за да има разнообразие от хващания за всеки.
Може да разнообрази упражнението, като се удря топки по земята, за да бъдат хванати с „Голямата бариера“. Топките се удрят с различна височина и сила, използва хващане и хвърляне с една ръка.

Упражнение 23: Усъвършенстване на преследването и хвърлянето на топката обратно на уикет кипър

  • Батсманът (Bt) удря топката в игралното поле, така че филдер А да я преследва.
  • Филдер А трябва да преследва топката и да я хване от външната страна на десният крак ( за играчи хвърлящи с дясната ръка ) и да я хвърли обратно на уикет пазача точно над уикета.
  • Играч А се връща обратно на опашката.
  • Уикеткипърът връща топката на батсмана и той удря на следващия филдер.
  • Също така може да се удря топката във въздуха, за да накара играча да я преследва и хване. Друг вариант е след като уикет пазачът хване топката от филдер А, да му я хвърли обратно във въздуха, за да може той да я хване докато се връща.

Упражнение 24: Усъвършенстване на техниката

  • Отборът се разделя на две части.
  • Двете групи застават на разстояние равно на това между два уикета.
  • Първият играч от всеки отбор държи бата.
  • След сигнал избраният състезател от единия отбор тръгва по посока на отсрещния.
  • След като премине линията, на която стоят играчите от другия отбор, първият тръгва с цел да стигне до отсрещния край.

Упражнение 25: Усъвършенстване на техниката

  • Учениците се разделят на групи спрямо броя им, броя на батиране и пространството, с което разполагат. Най-добрият вариант е група от 5-6 човека.
  • Всяка група има батсмен, сървър и уикеткипър, а останалите са филдъри.
  • Когато батсменът е готов, сървърът му подава топката леко отдолу с условието тя да тупне 3-4 пъти преди да стигне до него.
  • Батсменът леко блокира топката с батата си до предния крак направо и надолу. Не се нанася силен удар на топката.
  • В батинг зоната стоят само батсменът и уикеткипърът.

Играчите си сменят позициите на ротационен принцип, след като направят по 3 удара с батата.

Упражнение 26: Усъвършенстване на техниката

Упражнението е подходящо, ако заниманията се водят на открито или в голяма зала.

  • Учениците се разделят на групи спрямо броят им, броя на батите и пространството, с което разполагат. Най-добрият вариант е група от 5-6 човека.
  • Всяка група има батсмен, сървър и уикеткипър, а останалите са филдъри.
  • Когато батсменът е готов, сървърът му подава топката през рамо, която трябва да тупне 1 път преди да стигне до него.
  • Всеки батсмен прави по 5 силни, цялостни удара с батата.

Упражнение 27: Усъвършенстване на техниката

  • Учениците се разделят на два отбора- бягащ и хващащ.
  • Бягащият отбор застава в колона зад конус. На разстояние 10 -15 м има друг конус, до който трябва да бягат.
  • Хващащият отбор застава в кръг с диаметър 5-6м. Те трябва да си подават топка с две ръце, без да я изпускат. Всяко подаване и хващане е точка.
  • При сигнал батсмените от бягащият отбор започват да се изреждат възможно най- бързо. През това време другият отбор си подават топката и събират точки.
  • След това отборите си сменят ролите. Победител е отборът с повече точки

    направени, докато противниците им изпълняват бягането.

Упражнение 28: Усъвършенстване на техниката

  • Учениците се разделят на два отбора – батиращи и филдъри.

  • Един от отбора на филдърите застава в позиция на уикеткипър.

  • След сигнал от учителя, първият батер бяга дистанцията между уикета и срещуположната линия, която е на 15 м и се връща в зоната си.

  • Първият филдър бяга до зоната на хвърляне, от където подава топката на уикеткипъра, за да се опита да изгори батсмена. Батсменът изгаря, ако не се е върнал в зоната си преди топката да е в ръцета на уикеткипъра. Точка се получава при изгаряне на батсмена.

  • След като минат всички по реда си, отборите си сменят ролите. Победител е отборът с повече точки. Батсмените могат да използват батата си като удължител при бягането. Дори и тялото да не е в зоната, ако батата е вътре, батсменът не може да бъде изгорен. Филдърите не трябва да хвърлят през рамо. Топката трябва да стигне до уикеткипъра без да тупка.

Упражнение 29: Модифицирана игра 1

    • Учениците се разделят на два отбора –батиращи и филдъри.
    • Един от отбора на филдърите застава в позиция на уикеткипър.
    • На фигурата е показано разпределението на играчите като в една линия са застанали отбора на батсмените, а филдърите са най-малко на 10 м разстояние от уикета за безопасност.
    • Учителят подава топката отдолу с едно тупкане към уикета като батерът се опитва да я уцели.
    • Батсменът независимо дали е ударил топката изпълнява бягания между уикета и конуса, който е на разстояние 5 метра.
    • Едно пробягване се брои за 1 точка. За едно разиграване е възможно да се направят повече от 1 пробягвания.
    • Филдърите връщат топката към учителя, който всели път хвърля.
    • Всеки батсмен продължава играта си, докато не бъде изгорен.
    • Победител е отборът с повече точки.
Упражнение 31: Модифицирана игра 2
  • Учениците се разделят на два отбора- батиращи и филдъри.
  • Поставят се два конуса, които очертават линия, зад която застават филдърите.
  • Батсмен отборът застава в една редица, като един от тях отива да батира при поставката за топка, както е показано на фигурата
  • Целта на батсменът е да удари топката и тя да премине линията, където е отбора на филдърите. След това бяга по предварително сложени конуси във формата на квадрат, за да стигне зоната, където е неговият отбор. Останалите играчи го следват, бягайки по конусите.
  • Всеки от отбора трябва да батира. Не се бяга, ако при удара топката не мине линията, където е отбора на филдърите или ако топката е хваната от противниковия отбор директно във въздуха.
  • През това време отборът на филдърите, хващат топката и трябва да си я подадат 5 пъти помежду си, след което бягат до уикета и го удрят с топката. Целта им е да го направят максимално бързо, за да изгорят батера, ако той не е стигнал до зоната си.
  • Точка се печели при успешно удряне и пробягване на батсмена. След като всички минат реда си на батиране, отборите си сменят ролите.
  • Победител е отборът с повече точки.

Упражнение 32: Модифицирана игра 3

  • Учениците се разделят на два отбора – батиращи и филдъри.
  • Един от отбора на филдърите застава в позиция на уикеткипър, а останалите застават в полето около питч зоната на минимум 10 м от уикетите.
  • Всеки един от филдърите хвърля топката 2 пъти през рамо или отдолу по избор. Ако топката не е хвърлена точно, се дават точки на батиращия отбор равно на едно пробягване.
  • Батсмените както е показано на фигурата застават в една редица. Двама от тях заемат позиции пред двата уикета.
  • Те се стараят да ударят топката и да изпълнят повече пробягвания между уикетите, за да направят точки за отбора си.
  • Батсмените могат да бъдат изгорени при хващане на топката им след удар директно във въздуха от състезател от другия отбор, при уцелване на уикета от боулъра или при пробягването да му уцелят уикета преди да е влязъл в зоната си.
  • Отборите си сменят ролите и победител е този с повече събрани точки.
    Всеки отбор батира 10 мин. Отборът на филдърите хвърля, възможно най-много топки за това време.

УЧЕБНА ПРОГРАМА КРИКЕТ

ТемаЕтап
№1Задачи и съдържание на курса. История и развитие на крикета в световен мащаб и в България. Техника на правилен захват на топката.1-4 клас
№2Правилознание. Технически елементи на играта крикет.1-4 клас
№3Нови и нетрадиционни спортове и движения. Разполагане на отбора в крикет игрище.1-4 клас
№4Същност и специфика на спортната активност и физическото натоварване при практикуването на крикет. Техника на ловене на топката1-4 клас
№5Същност и специфика на спортната активност и физическото натоварване при практикуването на крикет. Техника на ловене на „роулинг” топка1-4 клас
№6Структура и съдържание на една тренировка, спортно занимание, самостоятелна спортна активност. Техника на ловене на „флай” топка5-7 клас
№7Същност и особености на заниманията по крикет. Филдинг. Основни техники на хващане5-7 клас
№8Основни техники на хвърляне5-7 клас
№9Батинг. Батиране. Бягане между уикетите5-7 клас
№10Средства, методи, принципи и форми на обучение в заниманията по крикет, с цел придобиване на нови знания, умения и навици. Практически и модифицирани игри.5-7 клас
№11Теория и методика на спортната подготовка - развитие на двигателни качества. Практически и модифицирани игри8-10 клас
№12Класификация на традиционни, нетрадиционни спортове, дисциплини и актуални спортни движения. Практически и модифицирани игри8-10 клас
№13Принципи и методи при спортна тренировка. Спортно самоусъвършенстване. Практически и модифицирани игри8-10 клас
№14Практически и модифицирани игри8-10 клас
№15Изпитни практически нормативи8-10 клас
БОЙНИ ИЗКУСТВА
Бойните изкуства са все по-популярни за занимания в детската и ученическа възраст, тъй като те редуцират агресията, възпитават в толерантност и уважение и обучават децата в техники за самозащита и самочувствие.  
ДЖУДО
Джудо е най-подходящото от семейството на бойните спортове, защото то е достъпно за всички възрасти и възможности, със строги правила за безопасност и дисциплина. В джудо в голяма степен е застъпена гимнастиката, която обхваща система от специално подбрани упражнения естествено- приложен характер, които съдействат за общото развитие на органите, укрепване здравето на учениците и за решаването на редица специфични с корекционно-профилактична насоченост и въздействие задачи.
Трите цели на джудо са духовно развитие, добро физическо здраве и самозащита се обединяват от постоянното търсене на доброта и преодоляване на желанието за проява на брутална сила.

Когато се достигне по-високо ниво на развитие, подготовката се основава на най-доброто използване на енергията, взаимопомощ, благоденствие, взаимно усъвършенстване, осъзнаване не само на механичното изпълнение на техниката, но и смисъла, идеята за нейното използване. В процеса на обучение е необходимо да се осъзнаят отделните движения (техниките в джудо) не само като двигателна памет, но и като причинно- следствена връзка.

Джудо е идеално средство за развиване на двигателните способности, които се стимулират чрез подходящи упражнения – увеличава се общата физическа издръжливост, специалната сила, необходима при скачане, теглене, тласкане и т.н. на която основа се определят целта и задачите на педагогическото взаимодействие по джудо.

Обучението в джудо се базира на спазване на правилата, етика, уважение към противника и постигне на взаимно благоденствие, морален и психически

просперитет. Развитието на съзнанието, подобряване на самоконтрола, толерантността и търпимостта на болка и умора изискват големи усилия, както на обучаващите се, така и на обучителите.

Джудо включва различни техники на атака и защита, придвижване, извеждане от равновесие и т.н. Всички те е необходимо да се изучават в детайли, съобразно особеностите на всеки един практикуващ.

Джудо в превод от японски означава “път към гъвкавостта”. Вярно е, че джудистите са гъвкави, но смисълът се заключава в различните възможности за атака и защита. Има голям избор, а това означава, че може да се постъпи гъвкаво. Възможност, която се открива с навлизането в тайните на бойното изкуство джудо. Джудо може да се практикува от млади и стари, от слаби и пълни, от ниски и високи. Един иска да се състезава, за да стане пръв, друг да се хвали, трети да е атлетичен или някой ден да бъде най-добрият треньор и да достигне съвършенство, четвърти да се запознае с джудо, като част от семейството на бойните изкуства и т.н. Всеки има своята причина, няма значение, каква е тя, важното е да решиш и да опиташ. Как ще разбереш, какво е джудо и дали ти харесва, ако не си опитал и не си се докоснал до неговата същност! Джудо е синтез от множество бойни изкуства, практикува се върху специална постелка татами, в зала или на открито. Залата за тренировка се нарича доджо, което означава “мястото, където изучаваме пътя”.

Историческо развитие на Джудо

Корените на джудо се таят в древното изкуство джуджуцу. Първият известен разказ за схватка по джуджуцу датира отпреди повече от 2000 години и противопоставя двамата японци Н. Сукуне и Т. Кехая. Целта е била унищожаване на противника. Срещата завършила с “атемитe” или поразяващи удари, чиято техника е развита по-късно в Китай, след това е използвана от самураите през ХVІ в. и е доразвита в Япония под различни наименования през ХІХ в. Джуджуцу губи своята популярност с появата на огнестрелните оръжия. Императорска заповед през 1871 г., с която се забранява носенето на мечове от самураите, фактически приравнява освободените от своите господари самураи (ронини) с другите прослойки на японското общество. Повечето от тях откриват школи по джуджуцу и привличат стотици ученици. За да докажат достойнствата на своите школи, те често прибягват до физическа разправа с противниците си. През този период на упадък на джуджуцу Джигоро Кано създава ново будо – джудо за хармония в обществото чрез възпитаване на хармонично развити личности. Идеите на Кано са новаторски и нетрадиционни за времето си. Създателят на джудо Джигоро Кано (1860-1938 г.), след като изучава различните школи по джуджуцу, променя, подбира и елиминира някои опасни техники и така създава джудо. Древното изкуство на двубоя на самураите – джуджуцу, той превръща в джудо, което много бързо се разпространява по света и днес е олимпийски спорт.

Правила

В джудо се използва японска терминология, което предизвиква известни затруднения. В зависимост от смисъла, в който се използва, дадена дума може да означава различни неща, а мястото на думата в израза, може да промени началната съгласна. Затова някои специалисти дават и използват преводните на български названия на техниките, които невинаги са точни. Тъй като джудо е японско бойно изкуство, редно е да се използва оригиналната терминология, както например във фехтовката терминологията е на френски език.

Названията на техниките указват как се изпълняват и същевременно ни насочват към основните моменти и същността на самата техника. Заучаването на техниката и на названието й на японски е желателно, тъй като комуникацията между ученик и учител, ученик и ученик и между специалисти е по-успешна.

В спорта джудо има четири основни метода за чистата победа иппон:

✓ Да се хвърли противника на земята с техника от стойка, когато и двамата съперници са изправени;

✓ Да се задържи противника по гръб на земята до 25 сек., като се контролира с гърди и ръце;

✓ Да се пристегне с ръце, крак или част от екипа врата на противника, с цел да се предаде;

✓Да се проведе болезнена техника върху лакътната става, докато противникът се предаде.

Освен чрез иппон, противникът може да бъде победен и по точки с оценка Вадзаари – 7 т. При получаване на второ Вадзаари срещата се печели с Иппон.

В джудо противникът се наказва за непозволено действие или пасивност, като Шидо е наказание за леко нарушение, а Хансоку маке – за тежко нарушение (дисквалификация). При четири наказания с шидо, състезателят се дисквалифицира (Хансоку маке).

Състезателното поле трябва да е с размери най-малко 14/14 м и най-много 16/16 м. То трябва да е покрито с татами или друг подобен подходящ материал, обикновено със зелен цвят. Състезателното поле е разделено на две площи, като състезателната площ е най- малко 8/8 м и най-много 10/10 м. Площта извън опасната зона, наречена предпазна площ, трябва да е широка 3 м. Обикновено размерите на всеки отделен елемент на татами са 1/1 м или 1/2 м. Направени са от пресована слама или по-често от пресована пяна. Те трябва да са устойчиви под краката, да имат свойството да поемат удара при укеми и не трябва да са нито много хлъзгави, нито много грапави. Елементите, изграждащи повърхността на състезателното поле, трябва да са наредени без пролуки между тях, да са с гладка повърхност и да са закрепени така, че да не се разместват.

Екипировка и спортно техническо ниво

В началото джудо, както и всички бойни изкуства, се е практикувало с ежедневните традиционни кимона. Джигоро Кано изобретява съвременния екип за джудо, който е възприет и от други бойни изкуства, като разширява ръкавите и крачолите и заздравява плата, което води до усъвършенстване на техниките и увеличаване на контрола върху противника.

Джудо-ги се състои от три части: панталон, кимоно и колан. Кимоното е национална японска носия. Панталонът позволява свободно движение. Джудо-ги се връзва с колан, който има различен цвят, в зависимост от придобитата от джудиста степен.

Цветът на джудо-ги е бял, което символизира чистотата в мислите, действията и в отношението към околните, чистотата на тялото. В последните няколко години, заради предаванията по телевизията, състезателите трябва да са в бял и син екип, с цел по-добра видимост.

Символ на стремежа към чистота в джудо е и фактът, че джудистите са боси, с изрязани нокти и без твърди предмети по себе си, които могат да наранят теб или противника.

Коланът показва нивото на техническо познание и състезателни възможности на джудиста. Начинаещият винаги носи бял колан. С течение на времето той заслужва жълт, оранжев, зелен, син, кафяв, черен и т.н., след проведено обучение и демонстриране на уменията пред комисия (защита).

Когато Джигоро Кано създава джудо, цветните колани не са били част от традиционните древни бойни изкуства. Коланите в различен цвят водят началото си от времето, когато джудо започва да се практикува извън пределите на Япония. Миконосуке Каваиши се счита за откривател на коланите в различни цветове, когато през 1935 г. започва да преподава джудо в Париж.

Джигоро Кано създава системата гокио-но-кайсетцу, която представя и групира главните техники на хвърляне в Кодокан джудо, с цел правилното им усвояване от обучаващите се. Гокионокайсетцу става основа за съставянето на кю (ученическите степени) в различните държави за получаване на различни цветове пояси, указващи разреда:

Днес ученическите степени “кю” се разграничават от различни по цвят колани, а майсторските степени – “дан” от черни и бяло-червени колани. В отделните държави кю системите в джудо не са еднакви, докато степените за дан са определени от Кодокан (института по джудо в Япония).

Черният колан…

Най-голям е интересът към произхода на черния колан. В историята на бойните изкуства живеят разкази за прочутия черен колан, където са вплетени легендата и митът. Най- известната легенда е, че начинаещият боец започва обучението си с бял колан. С течение на времето коланът се захабява, става кафяв, а накрая, с достигане на най-висши бойни умения, коланът става черен на цвят.

ДЖУДО В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

В този етап на образователната система основните цели при практикуването на джудо са:

    • Развитие на двигателни умения и навици;
    • Разучаване и затвърждаване на техниките в джудо. Разучаването на техниките в джудо може да се осъществи по следните начини: демонстрация, последвана от практика и следващо обяснение; демонстрация и обяснение, последвана от практика; игрови подход с елементи от разучаваната техника. Затвърждаването на получените знания става чрез следните подходи: игри с елементи от техниката; единоборство с разучаваната техника; повторения за време на разучаваната техника.
    • Хармонично развитие на тялото; Хармонично физическо и духовно развитие на джудиста. Джудо се състои от три раздела – боен, спортен и възстановителен. За нас от значение са спортният и възстановителният. Спортният дял има четири подраздела. Техники с: ръце, с крака, с таз, пожертвувателни. Тези подраздели си взаимодействат при заучаването и изпълнението на комбинации и контри. Изискването да се работи последователно и в ляво, и в дясно, натоварването на всички видове групи мускули в различни етапи и моменти, според плана на урока, създават предпоставки и условия за хармонично физическо развитие.
    • Изграждане на умения и навици за съхраняване на собственото здраве;
    • Учениците се запознават с основните правила в джудо,с техниките на придвижване и основните стойки в джудо, с различните групи падания, както и с техники на хвърляне (де аши харай, о сото гари, о учи гари, о гоши) и задържане в партер (хон кеса гатаме, йоко шихо гатаме, тате шихо гатаме, ками шихо гатаме).

ДЖУДО В ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

В този етап на образователната система основните цели при практикуването на джудо са:

  • Затвърждаване на знанията и уменията за различните видове придвижвания и стойки.
  • Затвърждаване на знанията и уменията за основните техники на задържане – куздуре кеса гатаме, уширо кеса гатаме, кудзуре тате шихо гатаме и ката гатаме. Принципи на техникете на пристягане и заключване. Първа помощ.
  • Усвояване на следните техники на хвърляне – ко учи гари, иппон сеои наге, уки гоши, сасае цури коми аши, харай гоши. хидза гурума, мороте сеои наге.
  • Покриване на 5 и 6 то кю
  • Усвояване на специфична терминология на Японски език свързана със спецификите на джудо.

ДЖУДО В ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

В този етап на образователната система основните цели при практикуването на джудо са:

  • Затвърждаване на знания и умения относно практикуваните до сега техники на задържане.
  • Затвърждаване на знания и умения относно практикуваните до сега техники на хвърляне.
  • Усвояваненакомбенациииконтри.
  • Покриванена4тои3токю.
  • Усвояване на ритуали за ката и състезание.
  • Усвояване на техники за безопасност и взаимопомощ
УЧЕБНА ПРОГРАМА ДЖУДО
ТемаЕтап
№1Задачи и съдържание на курса. История и развитие на БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА в Света и в България. Ритуали и хигиена.1-4 клас
№2Технически елементи - стойки, придвижване, падане, извеждане от равновесие. Принципи на джудо.1-4 клас
№3Нови бойни спортове, правила и специфика. Видове захвати и инициатива.1-4 клас
№4Същност и специфика на физическото натоварване при практикуването на бойни изкуства. Техники на задържане – 4 основни.1-4 клас
№5Развитие на физически качества (гъвкавост и бързина). Техники на хвърляне – де аши харай, о сото гари, о учи гари, о гоши.1-4 клас
№6Правилознание. Структура и съдържание на една тренировка, спортно занимание, самостоятелна спортна активност. Техника на задържане – варианти и освобождаване. Техники на заключване.5--7 клас
№7Същност и особености на заниманията по джудо. Развитие на физическото качество издръжливост. Основни техники на хвърляне – ко учи гари, иппон сеои наге, уки гоши, сасае цури коми аши, харай гоши. хидза гурума, мороте сеои наге.5-7 клас
№8Принципи и философия на източните бойни изкуства. Развитие на ловкостта и гъвкавостта в джудо. Комбинации.5-7 клас
№9Яку соко гейко, рандори в стойка и партер – форми на усъвършенстване.5-7 клас
№10Теория и методика на спортната подготовка - развитие на двигателни качества. Примерни модели за разгряване, и разпускане. Учи коми.8-10 клас
№11Класификация на техниките в стойка и партер. Техники на пристягане.8-10 клас
№12Принципи и методи при спортна тренировка. Техники на хвърляне – учи мата, томое наге, тани отоши, тай отоши, ура наге, окури аши харай.8-10 клас
№13Принципи и техники на безопасност и взаимопомощ. Видове гейко. Усъвършенстване на техниките, комбинации и контри.8-10 клас
bg_BGБългарски
sr_RSСрпски језик en_GBEnglish (UK) bg_BGБългарски
Превъртете до Top