ИЗВЪНКЛАСНИ ЗАНИМАНИЯ ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ

Увод

Извънкласните инициативи в училище са активна и ползотворна форма за създаване на култура за здравословен и активен начин на живот, благосъстояние и позитивна форма на комуникация и общуване.

Педагогическият процес за двигателна активност на учениците е насочен към физическо и психическо усъвършенстване на подрастващите в образователно-възпитателната система на училището.

Целта на педагогическия процес и извънкласните форми на двигателна активност е обогатяване на речниковия фонд и двигателната култура на децата и учениците чрез включване на нови движения и упражнения.

Очакваните резултати произтичат от задачите (образователни, оздравителни и възпитателни):

✓ Обогатяване на речниковия фонд на децата, свързан с разучаването на нови думи, терминология и словосъчетания при изпълнението на двигателните действия.

✓ Обогатяване на общата култура в областта на физическото възпитание и спорта на ученика чрез включване на нови движения и упражнения, за да се подобрят двигателните качества и се повиши физическата дееспособност на ученика.

✓Значително подобряване на общото физическо и функционално развитие на учениците от началния образователен етап.
Двигателната активност способства за развитие на интелектуалните качества и

работоспособността на децата и учениците, познавателните психични процеси, нравствено волевите форми на поведение и усилие, естетическото отношение към извършваната дейност, трудовите ценности и др.

Здравното образование, като част от гражданското, екологичното и интеркултурното образование е насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето.

Предвидените двигателни активности имат за цел обогатяване на спортно-специфичния опит в резултат от заниманията с физически упражнения и игри, който да води до многостранно кондиционно и координационно развитие на учениците и обогатяване на двигателната им култура чрез овладяване на нови двигателни умения и навици. Друг важен аспект от практикуването на избраните дейности е подобряването на физическата дееспособност, здравно функционално усъвършенстване, хармонично и комплексно личностно формиране.

Във всеки етап от обучението в даден вид спорт, целта е постигането на образованост за вида спорт и спортна дейност, определено равнище на физическа дееспособност и знания за здравословен начин на живот.

В заниманията със спорт и двигателни активности в този свитък са представени три модула: туризъм и ориентиране, спортни и подвижни игри (крикет) и бойни спортове (джудо). В заниманията е включен и раздел здравно образование, което като част от гражданското, екологичното и интеркултурното образование е насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето. Инкорпорирани са и елементи от гражданското образование , което е насочено към придобиване на социални, граждански и интеркултурни компетентности и на компетентности, свързани със здравето и поддържането на устойчива околна среда.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Развитието на обучението по физическо възпитание и спорт е свързано с непрекъснато моделиране на учебния процес. Проучването, систематизирането и анализирането на различни и нови идеи и концепции, както и апробирането им в практиката са мощни фактори за усъвършенстване на методиката по физическо възпитание и спорт.

Създаването на личностни и граждански добродетели е свързано със знания за устройството на демократичното общество, за правата и задълженията на гражданина и с умения и готовност за отговорно гражданско поведение. Тук важни са уменията за създаването и за поддържането на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето. Адекватното за едно общество екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и за опазване на природната среда. За подрастващите е важно тя да се схваща като среда за активен отдих, спорт и двигателна активност при демонстрирането на постижения. Съчетаването на тези приоритети с балансирания двигателен режим и здравословното хранене влияят върху насочеността, обвързването на представи с поведение и отношение, изискващи рефлексивност в действията и по-дългосрочните идеи и проекти на подрастващите.

Така могат да се определят по-конкретните цели на съответните области, които да се постигнат в различите възрастови етапи на образователните ядра:

1. Изграждане на автономна и активна личност, която:

  • разбира и отстоява общочовешките ценност и човешките права, участва в живота по отговорен, съзидателен и ефективен за себе си и за обществото начин;
  • зачита значимостта на всяка човешка личност в многообразието от нейните идентичности, признава правото и ценността на различието, приема равнопоставеността на всички в общото социално пространство;
  • осъзнаваиценисвоятакултурнаидентичност;
  • взаимодейства с членовете на семейството си, общността и другите хора по конструктивен и уважителен начин;
  • взема самостоятелни решения относно своето развитие,проявява инициативност и способност да си поставя цели, да планира и да обосновава действията си;
  • носи отговорност за поведението си и оценява влиянието на постъпките си за своя живот и този на другите хора;
  • подбира адекватна информация, продукти и услуги за подобряване на здравето и поддържа здравословен начин на живот за себе си и за околните;
  • познава и спазва нормите за екологична култура и поведение с оглед опазване на природата и създаване на устойчива околна среда;

2. Функциониране в автономна, активна и саморазвиваща се общност, която:

  • насърчава инициативност, отговорност, солидарност, социална чувствителност и критичност ;
  • утвърждава устойчива, включваща, демократична и здравословна среда;
  • изграждаиподдържапозитивенпсихологическиклимативъзможностизаизбори, свързани със здравето, факторите за живот, социално присъствие, взаимното разбиране, зачитане и уважение

В училищното образование гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование се осъществяват в часа на класа, включително и чрез ученическото самоуправление; в заниманията по интереси в рамките на целодневна организация на учебния ден; в рамките на дейностите по обща подкрепа за личностно развитие по реда и при условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Физическото възпитание е педагогически процес, насочен към физическото усъвършенстване на подрастващите, включени в образователно-възпитателната система.

Като педагогически процес физическото възпитание се характеризира с два основни компонента: образователен и възпитателен.

Образователният процес се състои в обучение в знания, практически умения и навици. Съдържанието на учебния материал, който дава облика на физическото образование, е претърпяло значителни изменения. Първоначално учениците са обучавани в естествено приложни умения, строеви упражнения и прости двигателни действия, наричани “Гимнастика”, и в подвижни игри и танци. Сега тези двигателни действия се изучават предимно от учениците в началния етап на основната образователна степен.

Извънкласните инициативи в училище са активна и ползотворна форма за създаване на култура за здравословен и активен начин на живот, благосъстояние и позитивна форма на комуникация и общуване.

В различните образователни степени учениците се обучават в знания, спортно-технически и спортно-тактически умения от основните училищни спортове: гимнастика, лека атлетика, и спортните игри (хандбал, баскетбол, волейбол, футбол). По този начин физическото възпитание изгражда спортна образованост у учащите се.

Възпитателния процес е насочен предимно към развитието на физическите качества на учениците. Упражняването на различни двигателни действия предизвиква адаптационни изменения в организма на занимаващия се, като отговор на физическото натоварване. Тези адаптационни изменения са благоприятни за организма и се проявяват в повишаване на енергетичния капацитет на организма, повишава се физическата работоспособност. Освен посоченото функционално усъвършенстване организмът претърпява и структурни изменения. От своя страна подобрената структура влияе върху усъвършенстването на функциите на организма.

Необходимостта от физическо възпитание се определя от биологичните, психологичните и социалните закономерности в развитието на човека.

ЧАСТИ НА УРОКА

Решаващ фактор е подготовката на учителя и ролята му в съвместния информационен процес – обучаващ-обучител. Съществена страна в него е педагогическите специалисти да получат по-широк обем от двигателни действия, с което ще се обогати двигателната им култура и ще се стимулира творческия подход при практическото приложение. В случая е важно да се обърне внимание на методиката на обучение и най-вече на словесните, нагледните и методите на двигателно усвояване, които са в основана на обучителния процес. От съществено значение са и методите за организиране на двигателната дейност, за проверка и оценка, на възпитание и най-вече на самооценка, самоанализ и самоконтрол.

В подготвителната част за всяка възрастова група се включват упражнения за общо раздвижване на организма като ходене, бягане, подскоци, ритмични стъпки и др.; игра за внимание и комплекси от гимнастически общоразвиващи упражнения без или с различни уреди, на уреди или на уреди с уреди. По този начин се получава голямо разнообразие и подчертан емоционален характер, като се стимулира мотивацията и желанието за участие от всички занимаващи се. Упражненията включени в подготвителната част са предпоставка за изпълнение на специфичните двигателни действия, съобразно изискванията на задачите включени в основната част, където се реализират съответните обучителни програми.

Целта на подготвителната чест е да се подготви организма за предстоящите двигателни действия и да се дадат специални подготвителни упражнения, в зависимост от задачите на урока. Упражненията, които се използват са най-разнообразни – съобразени със задачите, възрастта и нивото на подготовка на учениците. Упражненията и игрите в тази част на урока трябва да предизвикват постепенно нарастващо, но относително умерено физическо натоварване. Времетраенето е 12-15 мин. Упражненията са 8 тактови. Основната задача е разгряване на всички мускулни групи и функционална подготовка на организма за натоварване в основната част на заниманието. Изпълняват се упражнения за раменете, горните крайници, тялото и долните крайници.

Основна част – Продължителността на тази част е 18-20 мин до 60 мин, в зависимост от продължителността на урока. Работи се за развиване и усъвършенстване на физическите качества. Упражненията със силов характер предхождат тези за разтягане. Редуването на упражненията дава възможност мускулите да се натоварват и да поддържат по- продължително време работоспособността си. Стъпките, който са включени в комбинациите от движения са високо динамични. В тази част на урока се разгръщат най- пълно дихателните възможности на учениците.

Словесното описание и демонстрацията на физическите упражнения е от съществено значение за технически правилното и качествено изпълнение от страна на занимаващите се. По този начин ще се определи и академичната компетентност на педагогическите специалисти, както и ролята на учителя в този двустранен процес.

Разбира се тук не е за пренебрегване и обратната връзка, свързана с непрекъснатия контрол при възприемане, затвърдяване и усъвършенстване на двигателните действия, като целта е превръщането им в двигателни навици. Необходимо е обучението да бъде съобразено и с възрастовите особености на категориите деца/ученик. Необходимо е разучаването не само в основите им форми, но и възможностите за разнообразяване, като например ходене или бягане с носене, с хвърляне и ловене; подскоци в комбинация с провиране на различни по височина препятствия; катерене на гимнастическа стена в съчетание с подскоци нагоре, надолу, вляво, вдясно и др.

 

Заключителна част – Продължителност 3-4 мин. Чрез упражненията се цели плавно понижаване на пулсовата честота в стойности близки до изходните.

Целта на заключителната част е да се възстановят функционалните възможности на организма, но това не изисква изравняването му с показателите в началото на занятието.

Важно е да се обърне внимание на непреднамерените ситуации и извънурочните форми на обучение. В тях се включват сравнително голям брой участници и мястото на педагогическите специалисти е от съществено значение. Разходките, екскурзиите, почивките в планина и на море са много популярни както за децата, така и за родителите. Методите за организация и желанието за включване на децата са строго индивидуални, но при всички случаи се подчиняват на общите изисквания и най-вече на материална база.

Характерна особеност на заниманията по физическо възпитание и спорт е усвояването на обучителен пакет от двигателни действия свързани с възрастовите особености и функционалните възможности на занимаващите се. Той се реализира чрез учебните планове и програми в преднамерените и непреднамерени ситуации в извънкласните форми на обучение в началната образователна степен.

В изложението на тематично-съдържателните конструкти е необходимо да се обърне внимание и на децата със специални потребности. Стремежът те да се интегрират и да бъдат включвани в двигателна активност съобразно техните функционални възможности. Това се отнася и при децата с наднормено телесно тегло (obesitas). Както в тези случаи, така и при избора на подходящ вид спорт, ролята на родителите има подобаващо място в решенията.

bg_BGБългарски
sr_RSСрпски језик en_GBEnglish (UK) bg_BGБългарски
Превъртете до Top