Здравно образование

Увод

Здравното образование заема приоритетно място в процеса на промяна към устойчиво развитие. Това се дължи на глобалният характер на здравните проблеми (нарп. рисково сексуално поведение, хранителните разстройства, нарастване на броя на младите хора, заразени с ХИВ, широко разпространение на употребата на цигари, нарастване на злоупотребата с психо-активни вещества и т.н.), чиито задълбочаване поставя въпроси за тяхното решаване както на национално равнище така и в глобален план. Според определението на Световната здравна организация здравето, разбирано като пълно физическо, психическо и социално благополучие на човека, а не само отсъствие на болест или увреждане, е задача както на семейството, така и на обществото. Световната здравна организация поставя акцент върху пет ключови сфери, между които основно място заема развитието на личностните умения, знания и възможности за укрепване на здравето.

 

Безпорен факт е, че здравето на човек е резултат не само от неговите физически дадености, семейна среда, норми и традиции, но и от конкретното му поведение, което се изгражда под въздействие натрупаните знания, изградените умения и нагласи и позициите на значимите хора.

 

Днес пред учителите от цял свят стои на дневен ред, не убедеността, че е нужно акцентиране върху съвременните проблеми свързани със здравното образование във всички етапи на обучението, а предизвикателството как да се постигне максимална ефективност в този процес. Това изисква формирането на компетентности за оценка и вземане на решение, формиране на отношения и отговорно поведение на младите хора, което може да бъде ефективно постигнато чрез съчетаване на традиционните с интерактивните методи на обучение. Решаването на казуси и дилеми, ролевите игри, работа в малки групи, асоциативните игри и т.н. са основни интерактивни методи, които не просто посочват проблемите, а изискват активна позиция и дейност по проблемите на здравното образование. В тази учебна среда всички участници (ученици, учители и не на последно място родители) са учещи се, ценящи важните неща, правещи избор, вземащи отговорни и трудни решения, опознаващи себе си, другите и света в модел, аналогичен на действителността.

 

В целият този процес училищата са особено важна част от социалната среда, която оформя поведението на младите хора, защото предлага възможности за практикуване на здравословен тип поведение (Parcel et al., 1989). Училищното здравно образование се случва както в, така и извън класната стая. Политиките, които едно училище възприема, физическата и социалната среда, която осигурява на децата, програмата, която избира да следва, както и качеството и методите за обучение имат потенциал значително да повлияят на здравето на учениците и на всички останали в училището. Училищната среда може да бъде в подкрепа или в разрив с посланията на здравното образование и може да насърчава или да създава бариери пред здравословното поведение (Carter& Swinburn, 2004).

 

Този тип образование и възпитание се осъществява главно чрез учебните предмети от Културно-образователната област „Природни науки и Екология” – „Човекът и природата”, „Околен свят“ и „Биология и здравно образование”, в общозадължителната и избираема подготовка.

 

Една от причините, поради които образованието по въпроси свързани със здравното образование в училищната среда е толкова ключово е, че никоя друга обществена институция не поддържа толкова продължителен и интензивен контакт с децата (Carter&Swinburn, 2004). В допълнение към това, в този период, учениците са по-независими, започват да правят свой личен избор и вземат решения по отношение на това, с което се хранят (Story et al, 2002). Същестеният фактор в целия този процес е, че контекста, в който учениците учат за проблемите свързани със здравното образование, е ключов за определяне на това колко възприемчиви ще бъдат те (Crockett and Sims, 1995).

1. Национална нормативна рамка за провеждане и мониторинг на здравно обвазование в системата на училищното образование

 

Чрез Наредба No 13 от 21.09.2016 г. се определя държавният образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование в училищата. В нея се посочва следното: „Здравното образование е насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето.“ (Нардеба:naredba_13_21.09.2016_grazhdansko_eko_obr.pdf) .

 

В чл.1 (1) в Нардебата са посочени същността и целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование; начините и формите за осъществяване на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование; рамковите изисквания за резултатите от обучението по гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование; институционалните политики за подкрепа на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (пак там).

 

В Приложение към Наредбата се разглеждат някои обасти на компетентност: Превенция на употребата на психоактивни вещества, Сексуално здраве и сексуално преносими инфекции, Лична хигиена. Конкретното Приложение акцентира вържу знанията, уменията и отношенията, които да се засегнат в образователната система, като са разделени по

категории, касаещи предучилищното образование, начален етап на основна степен, прогимназиален етап на основна степен и първи гимназиален етап на средна степен. Държавният образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интер- културното образование дава възможност за интегрирано обучение и/или чрез самостоятелни учебни предмети по утвърдени от директора на училището учебни програми. Необхоимо е усилията да се продължат в посока разработването на адекватни програми, регламентиране на начина, по който те ще бъдат осъществявани, и осигуряване на ресурс за подготовка на учителите, които ще провеждат часовете. В табица 1. са илюстрирани основните знания, умения и компетентности свързани конкретно със здравното образование в началния и прогимназиалния етап на основното образование и първи гимназиален етап на средното образование.

Табл.1. Компетентности по здравното образование в началния и прогимназиалния етап на основното образование и първи гимназиален етап на средното образование.

Образователен етап
За началния етап
Прогимназиален етапПърви гимназиален етап
Психично здраве и личностно развитиеумее да определя,
формулира и заявява собствените желания;
разбира, че човек може да постъпи по различен начин в една и съща ситуация; разпознава основни свои чувства и има елементарни умения
за изразяването им и справяне с негативни емоции
описва и обяснява
физическите и личностните промени,
които настъпват в процеса
на порастването, и промените в очакванията
на околните, свързани с
тях;
описва и обяснява характерните особености
на физическото и психическото развитие и емоционалните промени в пубертета и юношеството; развива и поддържа положителен образ за себе
си;
умее да диференцира, използва и развива своите
силни страни; разбира и приема личностните различия;
описва и анализира връзката между чувствата
и поведението; изброява и използва основните стъпки в процеса на вземане на
решения;
описва и обяснява различните видове професии, с които се
среща в ежедневието си; демонстрира умения за: позитивно мислене; справяне със стрес и
негативни емоции; самонаблюдение и самоанализ; вземане на
решения;
поставяне и реализиране
на краткосрочни и дългосрочни цели; адекватно пълноценно използване на собствения потенциал;
правене на избори; търсене и оценяване на информацията, свързана с различните професии и мястото им в социалния контекст; съотнасяне на информацията, свързана с различните професии, със собствените желания, склонности, възможности, нагласи;
оценяване влиянието на средата върху професионалния избор;
обяснява и анализира
етапите на жизненото развитие на човека; демонстрира умения за справяне с промените, свързани с юношеството като етап на жизненото развитие;
показва умения за отстояване на личния избор при зачитане на правата на другите хора; демонстрира умения за критично осмисляне на влиянието на средата – семейството, връстниците, групата, значими хора и образи, средствата за масова информация, култура, традиции, социални норми, ценности, митове, вярвания върху личността (начина, по който човек възприема себе си и другите, неговите избори и поведение);
умее да изяснява и отстоява собствените ценности и избори; анализира собствения стил на вземане на решения и последствията от него; идентифицира и решава проблеми;
умее да си поставя дългосрочни житейски цели;
идентифицира собствените си чувства и анализира връзката им с поведението;
изразява собствените чувства по конструктивен начин.
Превенция на употребата на психоактивни веществаописва различните видове психоактивни вещества (алкохол, цигари, лекарства, наркотици) и тяхното влияние върху здравето; обяснява влиянието на пасивното пушене.описва и обяснява: свойствата и въздействията на различните психоактивни вещества – цигари, алкохол, лекарства и
наркотици, и тяхното съчетаване, върху различните възрасти в краткосрочен и дългосрочен план;
описва влиянието на психоактивните вещества върху репродуктивното здраве и бременността (плода);
показва умения за анализ и критично осмисляне на влиянието на социалните модели, социалната среда, култура, традиции, медии,
Лична хигиенаумее да поддържа обща хигиена на тялото, облеклото, работното място и дома;
описва строежа и заболяванията на зъбите, венците и устната кухина; посочва влиянието на различните храни и начина на хранене върху тях; умее да поддържа здравето на зъбите, венците и устната кухина; доказва необходимостта от съчетаване на физическо и умствено натоварване, сън и почивка; демонстрира елементарни умения
за ефективно учене; посочва и показа
умения за хигиена на очите при писане, четене, гледане на телевизия; демонстрира навици
за правилно стоене на чина, носене на ученическа чанта; описва функционирането на слуховия анализатор и изброява изискванията за хигиената на ушите.
използване на стратегии за ефективно учене; описва въздействието на шума върху нервната
система;
обяснява значението на физическата активност за физическото психическото благополучие, тонус и самочувствие; демонстрира позитивно отношение и участва в
активни форми на отдих
Храненекласифицира храните в различните хранителни групи; класифицира храните според техните основни хранителни съставки; обяснява значението на различните видове храни и техните съставки за здравето;
съставя елементарно балансирано дневно
меню;
различава годните от негодните храни; посочва и следва елементарни правила за здравословно хранене (по отношение на приемане и усвояване на храната, значението на сутрешната закуска и т. н.); осъзнава и цени значението на здравословното хранене за своето
обяснява функционирането на храносмилателната система;
описва значението на
различните храни и начина
на хранене за здравето;
назовава функциите и източниците на витамини и минерали; разграничава различните
начини на хранене – вегетарианство, разделно
хранене и т. н.; разбира и обяснява взаимовръзката на храненето с другите ежедневни дейности и значението му за здравето;
разбира и обяснява необходимостта от различно меню и диета за различните хора; разбира и обяснява необходимостта от разно-
образна храна; разбира и обяснява причините, поради които
храната се разваля, и
правилата за съхранение
на различните видове
храни;
разбира и обяснява влиянието на начина на подготовка на храната
върху нейните качества и
връзката със здравето;
разбира и обяснява основните принципи на здравословното хранене (правила на хранене) –
приемане усвояване на храната, режим на хранене: честота и продължителност на
отделните хранения –
количествено и качествено разпределение на храната
в тях, време, в което се приема храната, и последователност на предлаганите ястия, поза и начин на приемане и сдъвкване на храната, взаимовръзка на храненето с другите ежедневни дейности, място
на храненето в дневния и седмичния цикъл; умее да интерпретира информацията, която се съдържа в етикетите на храните; усвоява и практикува основни умения за приготвяне на храна; разбира и цени значението
на храненето за здравето и развитието в пубертета;
прави и отстоява здраво-
словни избори на храна;
избягва нездравословни навици и традиции.
диференцира индивидуални, семейни и културално обусловени различия по отношение начина на хранене;
умее да анализира влиянието на средата – семейство, приятели, национални традиции, върху личния избор на начин на хранене;
умее да анализира и оценява следствията от използването и съчетаването на
различните видове храни; умее да съставя лично седмично меню,
съобразено със
своите потребности и факторите на средата –наличност на храни, социални и културални особености;
описва опасностите от предприемане на действия за рязко намаляване на теглото.
2. Визия, мисия и цели на програмата за ИКД по здравно образование (за началния етап, прогимназиалния етап на основното образование и първи гимназиален етап на средното образование)

Според Наредба No 13 в училищното образование здравното образование се осъществяват в процеса на придобиването на всички видове училищна подготовка. В училищното образование то се осъществяват в:

  • часа на класа, включително и чрез ученическото самоуправление;
  • заниманията по интереси в рамките на целодневна организация на учебния ден;
  • рамките на дейностите по обща подкрепа за личностно развитие по реда и при условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Конкретно здравното образование в процеса на придобиване на допълнителната подготовка може да се осъществяват чрез обучение по учебни предмети или модули, чрез интердисциплинарни програми, проекти или дейности по избор на учителя.

За разлика от задължителната подготовка, която се регламентира нормативно от стандарти и учебни програми по всеки отделен предмет, извънкласните дейности поради своята специфика и особености се провеждат без строго фиксирани нормативно заложени граници. Това от своя страна се превръща в предизвикателство пред учителят. От една страна тези предизвикателства са свързани със съдържателното осигуряване на ИКД, а от друга с нейното ресурсно обезпечаване. Често тематиката на извънкласната дейност се приближава до учебните програми от задължителния учебен материал без да се припокрива изцяло с него. Тук учителят трябва да вземе предвид, че при съставянето и реализирането на програмата за извънкласни занятия важно услови са интересите и изискванията на децата. По дефиниция извънкласните дейности и извънучилищните са форма на организация и взаимодействие между дейността на учителя/лектора и учениците с цел осъществяване на конкретни задачи, свързани с удовлетворяване на интересите и творческите търсения на учениците извън държавните образователни изисквания за учебно съдържание. Извънкласните дейности се осъществяват на доброволен принцип по желание на учениците със съгласието на родителите.

Най- общо видовете извънкласна дейност се диференцират в две основни групи:

     ➢ Извънурочна извънкласна дейност- свързана със задължителната подготовка, реализираща се чрез класно неурочни форми на организация (напр. екскурзия, лабораторни занятия, семинари и т.н.).

➢ Същинска извънкласна дейност- необвързана със задължителната учебна програма, основаваща се на доброволен принцип за участие. Тя може да се организира със седмичен хорариум или на модулен принцип. Именно такава форма на организация е заложена и в настоящото пособие по екология и опазване на околната среда за 1-2 клас (Асенова, 2012).

Здравните норми, идеи и мотиви за действие, които се установяват в начална училищна възраст, са основата, на базата на която се изгражда по-нататъшно усъвършенстване на здравословното поведение на учениците през последващото им възрастово развитие и в последващата им дейност.

В началния етап на основната образователна степен здравното образование и възпитание се осъществява най-вече в процеса на изучаване на учебния предмет „Човекът и природата“. Организацията на обучението по този предмет се определя от нормативната рамка. В Закона за предучилищното и училищното образование, влязъл в сила от 1.08.2016 г., са разработени държавни образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование, които, в глава трета, точка осма, се отнасят за „гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование“. В Наредба No 5 от 30 ноември 2015 година за общообразователната подготовка са регламентирани изисквания за резултатите от обучението по учебния предмет „Човекът и природата“, основна образователна степен, начален етап на обучение. Посочени са специфичните цели свързани свързани със здравното и екологичното образование, а именно:

  • овладяване на основни знания, умения и отношения, свързани с веществата, организмите, природните процеси;

  • стимулиране на интерес към природата и на стремеж за опазване на околната среда и собственото здраве,

  • формиране на умения за наблюдение и проучване на обекти, процеси и явления в

    природата.

Имайки предвид нормативно зададената рамка, ние конструирахме модел на извънкласна дейност по здравно образование за ученици от началния етап, прогимназиалния етап на основното образование и първи гимназиален етап на средното образование, който да надгражда и обогатява стнадартите заложени в задължителната подготовка. Така се осъществява и своеобразен преход и връзка между ЗП и СИП. Педагогическият дизайн на тази програма е разработена като цялостен иновативен методически конструкт, който осигурява провеждането на интерактивно здравно образование, подчинено на обща концепция и игрови замисъл с фокус здравословното хранене.

Крайната цел на учебната програма по здравно образование е свързана с формиране на базисни знания, които са насочени към развитие на умения и компетентности за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето. Не на последно място емоционално ангажиране на учениците към здравните проблеми (нарп. рисково сексуално поведение,хранителните разстройства, нарастване на броя на младите хора, заразени с ХИВ, широко разпространение на употребата на цигари, нарастване на злоупотребата с психо-активни вещества и т.н.) в национален и глобален план.

Междинните цели са представени във всяка тема в рамките на учебните дейности от пособието и като цяло осигуряват постигането на крайната цел. Те са свързани основно с формиране на мотиви и потребности за изучаване и опазване на здравето и ролята на личните избори, които правим по отношение на храненето; формиране на практически умения за наблюдение и изследване на различни фактори влияещи върху здравето на човек.; формиране на възгледи, нагласи, отношения и здравословно поведение по отношение на храненето; осъзнаване на културни различия и традиции по отношение на различни аспекти касаещи здравословното хранене.

В основата на разработената методическа концепция за здравно образование лежат два основни подхода на обучение, а именно учене чрез преживяване и учене чрез експериментиране, които са интегрирани в системата от учебни дейности на всяка тема.

Обучението чрез преживяване е изключително мощно средство за въздействие особено във възрастовата група деца (1-4 клас). То има своята уникалност и се отличава с формиране на оптимизмът, любознателност и положителното мислене. Обучението чрез преживяване и експериментиране насочва учениците към нови възможности и непознати хоризонти и е особенно ценно при формирането на отношение към здравето, природата и проблемите свързани с опазването на личното здраве и вземане на осъзнати решения и избори по отношение на храненето.

 
3. Общо представяне на темите от учебната програма към модул „Здравно образование“

Настоящата учебна програма е разработена в рамките на международен проект WellBeCome, който e свързан с интеграцията на извънкласните занимания по интереси, с изготвянето на подходящо за целта тематичното съдържание в часовете на класа и с обучение на възрастовите групи от началния етап, прогимназиалния етап на основното образование и първи гимназиален етап на средното образование (в т.ч. областта на здравното образование).

За реализирането й е създадена интегративна, интердисциплинарна методическа рамка (методика) за формиране и интегриране на специфични знания и умения свързани свързани с здравното образование и конкретно със здравословен начин на живот и здравословно хранене.

Разработен е дизайн на цялостен процес на обучение подчинен на определена методика в рамките на свободно избираема подготовка за учениците от началния етап, прогимназиалния етап на основното образование и първи гимназиален етап на средното образование. Методиката е авторска разработка, в основата на която са интегрирани игровия подход, проектно базирано обучение, драма обучение и въвеждането на нови за образователната ни система методи на обучение базирани на образователните комикси ( Асенова, 2019).

Здравословен начин на живот и здравословно храненеТеми от учебното пособие
Очаквани резултати (цели на обучение)
Начален етап на образование (1-4 клас)• Какво съдържа храната?
• Нашите помощници – витамините
• Хранене и традиции
- описва значението на различните храни и начина на хранене за здравето;
- назовава функциите и източниците на витамини и минерали;
- решава различни казуси по проблема;
- съставя разказ по илюстрации свързани с храненето и здравословното поведение;
- описва различни традиции и обичаи по отношение на здравословното хранене;
- изготвя здравословно хранително меню.
Прогимназиалния етап
на основното образование (5-7 клас)
• Да се храним
здравословно
• Пчелният мед и нашето здраве
• Здраве от природата (Лечебните растения на България – безценен дар от природата)
- описва значението на
различните храни и начин на
хранене за здравето;

- провежда експерименти за
ефекта на газираните напитки върху здравето;

- изброява популярни видове растения, които са важни за общността;

- разпознава някои лечебни растения и връзката им със здравето на хората;

- описва различни народни празници свързани с билките;

- дискутира ползите за здравето от консумирането на мед;

- описва причините за намаляване броя на пчелните семейства.

- изготвя здравословно хранително меню
Първи гимназиален етап на средно образование (8 клас)• Тайната на здравето и разнообразното хранене
• Здрав дух в здраво тяло
• От българското кисело мляко до зеленото
сирене - история за тайната на дълголетието
- описва значението на различните храни и начин на
хранене за здравето;

- изготвя здравословно
хранително меню;

- описва и дискутира
енергийното съдържание на отделните видове хранителни вещества;

- изчилява индекс на телесната маса;

- анализира връзката между „идеал за красота“ и хранителните разстройства (наднормено тегло, анорексия и булимия);

- дискуситира по проблема за затлъстяване при децата;

- осъществява рефлексия върху собственив си опит;

- описва свойствата на киселото мляко за здравето;

- описва историята на зеленото сирене е тясно свързана с бита на местните хора във връзка със здравословното хранене;

- експериментира получаване на домашно кисело мляко;

- анализира опаковките на различни хранителни продукти.

• Примерен табличен модел на годишно разпределение

При подготовка за началото на учебната година се изготвя учебна програма за ИКД и те- матично разпределение. Съобразно възрастовите особености на учениците, вашия опит и предпочитания, природните особености на района и специфичната материална база може да подберете определен брой от представените ви модули и теми на учебното помагало. За да подпомогнете работата си и ефективно да постигнете желаните резултати, ви предлагаме да използвате следната таблица:

Модул
тема
Брой
часове
Организационна
форма
Време (месеци,
седмици)
Нови
понятия
Очаквани резултати
на ниво тема
Междупредметни
връзки
ОсигуряванеДейности

• Структура на учебните дейности в помагалото

В стуктурата на пособието преди учебните дейности е структурирана учебна информация свързана с темата и целите на обучение. Към нея са добавени илюстрации, които са съобразени с концепцията за визуализация на учебния материал и възрастта на учениците. Тази информация е структурирана в т. нар. информационни блокове. Ето и конкретен пример от тема 2 „Пчелният мед и нашето здраве“ :

1. Истории и легенди за пчелния мед от древността до наши дни


 


 

Учебните дейности са структурирани по единен алгоритъм, който включва: наименование на специфичния тип дейност, кратко описание, необходими материали и дидактически материали и стъпки за реализирането на дейността. Към някои от дейностите е включено обобщение и коментар за това какво е значението за здравето на човека. Ето и конкретен пример от темата 3 „От българското кисело мляко до зеленото сирене- история за тайната на дълголетието“, предвидена за обучението на ученици от първи гимназиален етап на средното образование (8 клас).

Учебна дейност 2: Дискусия „Да анализираме опаковките на някои хранителни продукти“

Млякото и млечните произведения са един от основните хранителни продукти. Качеството на тези продукти е от изключителна важност за здравето на хората. За съжаление все по-често това качество се влошава. Едни от причините за това са промишленото отглеждане на млекодайни животни, храненето им с изкуствено обогатени фуражи, транспортирането, преработването, обезмасляването, пастьоризирането на млякото, което от една страна удължава годността му, но от друга разваля неговия вкус. Много често тези млека водят и до поява на алергии.

Необходими материали: различни опаковки от кисело мляко, кефир, млечни произведения

Въпроси за дискусия: Анализирайте информацията за съставките, отпечатани на етикетите на млечните продукти.
Отговорете на следните въпроси: Кои от съставките са добавки? Има ли нишесте или желатин в състава на киселото мляко? Какви са предимствата да консумираме домашни кисели млека и извара? Какви са ползите/ недостатъците при пазаруване на млечни продукти от магазините?

Проектно-базираните и експериментални дейности също са структуриране по единен модел, който включва: организация на дейността, необходими материали, работен лист за отразяване на наблюденията. Ето и конкретен пример от тема 1. „Да се храним здравословно“:

Медът е сладка течност, произведена от медоносните пчели от пчелния прашец. Има повече от 300 вида мед, различаващи се по източника (цветовете), които пчелите използват, за да събират цветен прашец. Медът има хигроскопични, антибактериални, противовъзпалителни свойства. Също така е и много вкусен. Медът никога не се разваля.

За да събере 1 кг мед, пчелата трябва да посети между 8 и 10 млн. цвята или да обиколи Земното кълбо 9-11 пъти!

Пчелният мед се е използвал още от древни времена. Той е бил любимата храна на народите от Египет, Китай, Индия. Лечители от тези страни са използвали меда за лечение. Медът е бил наричан „Елексир на младостта”, „Храна на боговете”, даваща вечна младост и безсмъртие. Хората вярвали, че медът притежава тайнствена лечебна сила – смесвали го с отвара от билки и го пиели при най-различни болести. Медът за тях е бил магически, използван е като панацея за всички заболявания. Според учени и археолози, хората започнали да добиват мед преди около 10 хил. години.

Медът в Древен Египет

В Древен Египет пчеларството е било познато от преди около 6 хил. години. Това е и мястото от където води началото си съвременната пчеларска наука. Те са сред първите хора на Изток, които отглеждат пчели, за което разказват издълбани в стените на храмовете надписи и рисунки, както и йероглифи по папирусите.

В Египет са уважавали изключително много медоносната пчела. Символите на пчелата и кошера могат да бъдат намерени навсякъде из Египет – по бижута, по стените в храмове и гробници, втъкани в платове, издълбани върху известния Розетски камък, както и близо до подписа на фараона върху официални документи, дори емблемата на някои династии фараони е била пчела. Египтляните са дарявали мед и пчелен прашец на боговете, пчелните продукти са участвали в почти всеки техен ритуал. Телата на фараоните, след смъртта им, са поставяни в съд с мед. Многобройни египетски папируси свидетелстват, че медът е бил използван широко за лечението и профилактиката на всевъзможни болести и проблеми.

Медът в древна Гърция

Пчеларството получава голям разцвет в Древна Гърция. Там медът е бил наричан “най-ценен дар на природата” и “питие на младостта”. Древните гърци обожавали меда, смятайки го за важен елемент при правилното хранене, което намира отражение и в митологията им – амброзията, храната на боговете, представлявала смес от мляко и мед. Те твърдели, че пчелите са оцелелите души на жриците на Афродита. Там в жертва на боговете са били принасяни плодове, намазани с мед – според преданията именно той дарявал боговете с тяхното безсмъртие.

• Медът в живота на древните българи

Развитието на пчеларството датира още от времето, когато прабългарите са населявали земите около Азовско море и реките Кама и Волга. Пчелният восък и медът са били един от основните разменни продукти в търговията на старите българи с Византия, Италия и Дубровник.

Медовината е най-старата алкохолна напитка получена от човека. Медовината се получава при ферментация на на мед и вода, с добавка на мая. Била е разпространена и сред прабългарите. Някой манастири все още подържат старата традиция за направа на медовина. Според прабългарите, медовината освен ароматно-вкусови ценности има също и лечебна сила.

Учебна дейност 1: Експеримент „С какво обичам да се храня“
 
РАБОТЕН ЛИСТ 1.
Запишете в таблицата по-долу храна, с която обичате да се храните и такава, която не обичате.

Обичам да се храня с:

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

Не обичам да се храня с:

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

…………………………………………………………

4. Съвременни методики и подходи интегрирани в модул „Здравно образование“ за организиране и провеждане на здравно образование в целевите групи

В основата на психолого-педагогическата концепция на настоящото пособие стоят съвременните принципи за интеактивно обучение като алтернатива на традиционното обучение. Това изисква и нова организация на образователното пространство, реализиращо се чрез система от специфични методи, средства и прийоми. Основната функция на тази иновативна образователна среда е превръщането на децата от пасивни наблюдатели и консуматори в активни партньори и творци на собственото си знание. Интерактивните методи изискват партньорски взаимоотношения и диалогов вид комуникация между децата в малката група и между всички участници в дейността. Тя предполага умение да се изслуша, възприеме, обсъди друго виждане, мнение или отношение, различно от собственото. Не на последно място използваните в пособието интерактивни форми, методи и средства спомагат за преодоляване на бариерите в общуването, стимулират мисленето, генерирането и обменянето на идеи.

 

Принципи за организация на обучението в интерактивна среда

✓  Обучението трябва да се основава на опита и контекста, които правят ученика желаещ и способен да учи (готовност).

✓  Обучението трябва да бъде структурирано така, че да може да бъде лесно възприето от ученика (спирална организация).

✓  Учениците трябва да са активни в своето собствено учене и да вземат активно участие в ученето на съучениците си.

✓  Учениците трябва да са включени в множество изследователски действия.

✓  Да се поощрява креативността; да се поощрява дивергентното мислене при решаване на проблеми.

✓  Създаване на привлекателна обкръжаваща учебна среда за учениците.

✓  Интерактивността изисква и интердисциплинарен подход.

✓  Възможност за осигуряване на съдържателна и релевантна обратна връзка.

✓  Баланс между лидерството на учителя и инициативата на учениците.

 

Видове интерактивни методи включени в пособието

Интерактивните методи, включени в пособието се групират в три вида:

• ситуационни,

• дискусионни,

• опитни или емпирични.

 

Към ситуационните методи се включват: метод на конкретните ситуации, казус, симулация, игра, ролева игра, асоциативен облак, драматизации и др. Дискусионните методи са анкета, беседа, дискусия, мозъчна атака, обсъждане, дебати, пирамида, мозъчни карти и др. Като опитни (емпирични) методи са определени: метод на проектите, експеримент, моделиране и други, основаващи се на диалога.

Изборът на методи не е самоцел. Той зависи от това доколко вие познавате добре предимствата и недостатъците на отделните методи, с какво време разполагане за изпълнението на определени учебни задачи, доколко учениците са готови за прилагането на различни от традиционното преподаване методи, както и с какви ресурси разполагате (Асенова, 2012).

 

• Проектно-базирано обучение

Проектно-базираното обучение (ПБО) е метод на преподаване и учене, при който обучаемите придобиват нови знания и умения в процеса на проектиране, планиране и произвеждане на определен образователен продукт. Технологията на ПБО е гъвкава и мобилна, както по отношение на организацията, времетраенето, така и по отношение на съдържанието си. Образователното съдържание не се поднася в готов вид от преподавателя, а учениците самостоятелно работят с информацията в процеса на нейното търсене, подбор, структуриране, представяне. Така те активно овладяват съдържанието при това в конкретен контекст, което прави техните знания личностно значими и трайни. В този процес преподавателят изпълнява функции на съветник и партньор, насочващ ученето в съдържателно и функционално отношение в търсенето на отговор на въпросите „защо?“, „какво?“ и „как?“. Целта ни е да представим проектно-базираното обучение като фактор за въздействие върху мотивацията на учениците, както и основните стъпки при планиране и реализиране на ПБО в избрана тема от учебното съдържание на пособието за организиране на ИКД по модул „Здравно образование“ за организиране и провеждане на здравно образование в целевите групи.

Проблемно-базираното обучение отрежда на ученика активна роля в създаването на определен продукт. Изключително ценно е въздействието на проектно- базираното обучение върху мотивацията, комуникативните умения и уменията за работа в група на обучаемите. На всички етапи на осъществяване на проекта: целеполагане, планиране, реализиране, представяне, учениците работят в група като дискутират, преговарят за достоверността на собствените си знания, заключения и хипотези, създават общи стратегии и пр. Именно в груповата работа по осъществяване на проекта се създават условия за индивидуален принос на всеки ученик към постигане на общата мисия, в зависимост от неговите знания и способности. Всичко това създава положителен емоционален фон.

Обучението, базирано на проекти, съдържа потенциалните възможности за осъществяването на перманентна обратна връзка като по този начин допълнително мотивира учениците за активно учене. Тази обратна връзка протича от преподавателя към учениците от една страна, от участниците в групата към всеки участник по отделно в процеса на развитие на проекта, от друга, и между групите ученици при презентиране на резултатите от проектите в края на курса, от трета. Едно значимо предимство на този вид обратна връзка, освен перманентност е, че тя е и по-обективна и учениците осъзнават това. Проектно базираното обучение стимулира рефлексията върху собствената познавателна дейност, процес който недвусмислено води към формиране на метакогнитивни умения. Последните се изтъкват като надеждна основа за формиране на личност, самостоятелна и контролираща собственото си учене, личност, способна да се усъвършенства през целия си живот. В процеса на ПБО се осъществява своеобразна промяна на ролите на учениците и учителя. Учениците влизат в ролята на личности, които активно решават проблеми. Те са отговорни за своето учене, мотивирани и с чувство за удовлетвореност от завършването на нещо полезно, стават активни участници и създатели на смисъл. Учителят като треньор/ръководител управлява груповата динамика, поддържа движението на процеса напред, съветва и оценява, способства за подобряване на междуличностни отношения.

Образователната технология, наречена проектно базираното обучение може да функционира като гъвкава интегрална учебна среда. Това е среда, организирана около ученето, а не преподаването, среда, провокираща дискусии и преговори за обективността, истинността, полезността на индивидуалните знания, заключения, предположения. Установява се връзка на обучението с живота извън класната стая и в същото време се създават условия за формиране на ключови компетентности, от които зависи успешната професионална реализация на личността.

ПБО дава възможност за индивидуална изява на всеки ученик, според неговите знания, умения и ценности в условия на взаимно сътрудничество и толерантност към позициите на другите, а оттук и цялостна мотивация за процеса на обучение в рамките и на ИКД по модул „Здравно образование“ за организиране и провеждане на здравно образование в целевите групи.

Дейност на учителя
Дейност на учЕНИЦИТЕ

Етап на предварително проучване и планиране. Анализ на ситуацията.

Какво учебно съдържание ще бъде избрано?Кои цели ще се реализират чрез него? Какъв ще е вида на проектите? Какъв предишен опит имат ученици? Какви знания и умения притежават?

Примерно разпределение на времето.

Създаване на план-график:

Каква ще бъде продължителността на проекта? Кога ще се провеждат консултации с екипите?Какви ще са сроковете за поетапно оценяване?

Планиране на дейностите:

Какви дейности ще бъдат организирани?

Каква литература ще използват учениците?

Етап на практическо изпълнение. Работа на екипите. Учениците разпределят задачите в екипите, правят проучвания, създават модели, разпределят времето си.
Частично презентиране и оценка на резултатите на отделните екипи. Прави се консултация с екипите, на която се изясняват основните моменти в отделните проекти. 
Цялостно сглобяване на проекта (презентация)

• Драма – метод в обучението

В практиката е доказана по безспорен начин ефективността на образователната драма като средство за ефективно, когнитивно и афективно развитие на обучаемите и особено тези от 1-4 клас, чрез който се подпомага процеса на себеизразяване, самоконтрол и рефлексия в определена моделирана от преподавателя реалност. Тя представлява един ефективен подход в образованието, тъй като предполага трупане на опит и знания в една алтернативна реалност (въображаема ситуация), наситена с връзки, взаимоотношения, конфликти и разнообразни поведенчески модели (Василева, 2005; Николова, 2013).

Приложението на драма метода в обучението създава условия за ориентиран към обучаемия образователен процес, в рамките на който се изразява социалната и активната позиция по определен проблем. Включването на подобни методите на обучение за деца от 1-4 клас е от съществено значение за ефективността на образователния процес, защото е насочена към комплексното личностно развитие както от гледна точка на усвояване на конкретни умения и компетентности, така и по отношение формирането на афективната сфера на личността, които имат значение за цялостното изграждане на децата. Особено това важи при обучението по природни науки екология.

Драма-базираната педагогика e събирателен термин за интеграция между обучение и изкуство, който включва различни учебни „инструменти“ (включително интерактивни игри, импровизациии и ролеви игри), предназначени да бъдат използвани в процеса на обучение във връзка с учебната програма. Ефектите от нейното приложение са били най-силни в три инварианта: (а) когато процесът е управляван от учител в класна стая или изследовател, (б) когато са включени повече от пет урока, и (в) е интегрирана в изкуства, природни науки. В педагогическата литература драмата като метод на обучение се свързва с потребността да се видим отстрани, но да сме невидимо включени, да изживеем още веднъж силни емоции, но да сме защитени от унищожителното им действие, да се докоснем до вътрешния свят на другите, но никой да не знае за собствените ни дълбоки страхове, да се превъплътим в други хора и да се потопим в други светове, но всъщност да бъдем самите ние в нашия свят, да мечтаем като непрекъснато трансформираме сценариите, създадени от другите и от самите нас (Василева, 2005; Николова, 2013).

Драма обучението наподобява в голяма степен театралния процес, тъй като предполага влизане в алтернативна реалност, действено пребиваване в нея и ясен изход по предварително зададени параметри и в условията на контролирана образователна среда. По същество драма метода се определя като ефективен за формиране на знания, умения и компетентности в даден образователен контекст на алтернативна реалност (въображаема ситуация), наситена с връзки, взаимоотношения, конфликти и разнообразни поведенчески модели. Образователния потенциал на този метод се изразява във възможността обучаемите да се превъплътят в различна роля и по този начин да опознаят собствената си личност и личността на другите през призмата на нереалното (Василева, 2005; Николова, 2013, Асенова, 2018).

Драмата отразява ситуации от живота и ежедневието на хората едновременно по реален и метафорични начини особено полезно е това при формирането на еко и прирпдозащитно поведение. Същността ѝ се изразява в създаването на история чрез приемане на определени правила и роли, на определено място и време. Представя реалния живот във всичките му измерения. В литературата драма методът се характеризира със следните особености:

  • създава се реалност извън обикновения живот – алтернативна, драма реалност;
  • съчетават се едновременно факти и събития от реалния живот и тяхното преосмисляне в пространството на желаното или идеалното;

  • драма реалността позволява многократно повторение на едно и също действие, като така се усъвършенства непрекъснатото произвеждане на образи и събития по начин, който ние искаме да видим;

  • драма пространството е социално защитено пространство, което е създадено с определена образователна цел;

  • в рамките на метода, алтернативната реалност се моделира като формално естество с начало, развитие и край. Това е характеристика на типично изкуствена, неистинска реалност (Василева, 2005; Николова, 2013).

Образователната драма включва въображението и чувствата на обучаемите, помага им да придадат смисъл на фактите и явленията, на ситуациите, на феномените, дори на отношенията между хората. На фигура 1. са представени основните функции на творческата драма в рамките на обучението по здравно образование.

 
Фиг. 1 Функции на образователната драма в контекста на здравното образование (Асенова, 2017)

Образователната драма по своята същност е творчески процес, който позволява на обучаемите да експериментират с разнообразни модели на поведение, да приемат различни роли и да интерпретират своя личен опит в различни педагогически ситуации с холистична насоченост спрямо различните стилове на учене. Особено ценно е това в процеса на обучение на ученици от 5-8 клас, при която този метод дава възможност за личностно развитие, за своеобразна рефлексия и оценка на собствения напредък в условията на „въображаемата реалност“, която се създава чрез творческата драма.
С помощта на специфични техники на образователната драма в процеса на обучение се осигурява ефективно усвояване на знания, умения и компетентности, стимулира се изразяването и споделянето на идеи, чувства и реакции (Василева, 2005; Николова, 2013).

От гледна точка на теория на игрите, драмата се определя като „мека игра“, което предполага възможности за моделиране и модифициране от страна на играчите в избрани направления, с цел достигане до единна позиция (пак там).
За да се осъществи процесът на образователната драма, са необходими 3 предпоставки:

  • съдържание (content) – отразява предмета на образователната драма. Изхожда се от реална ситуация от живота; от опита на обучаемия или учебното съдържание.
  • въображаема ситуация (the fictional lens) –обучаемите се ангажират с конкретна ситуация и герои, поставени в дилема, място или ситуация, съобразени с основното действие.
  • защитено пространство (a safe environment) – за да се изгради доверие, да се избяга от чувството за страх и обучаемите да преодолеят своите бариери и задръжки, образователната драма трябва да предполага безопасно пространство и среда, в която да се чувстват удобно (Василева, 2005; Education, 1999).
  • Илюстрация на приложението на метода в обучението на ученици по тема свързана с здравни познания и оказване на първа долекарска помощ в 8 клас.

     

Приложението на драма метода в обучението по здравно образование сред целевите групи, създава условия за ориентиран към обучаемия образователен процес, в рамките на който се изразява социалната и активната позиция по определен проблем. Включването на подобни методите на обучение е от съществено значение за ефективността на образователния процес, защото е насочена към комплексното личностно развитие, както от гледна точка на усвояване на конкретни умения и компетентности, така и по отношение формирането на афективната сфера на личността, които имат значение за цялостното изграждане на учениците.

  • Образователните комикси като средство за формиране на знания и умения в областта на здравното образование

Идеята за приложение на комиксите в обучението се основава на концепцията за създаване на трайна ангажираност и мотивация на обучаемите към учебното съдържание и учебния процес като цяло. Въпреки дебатите относно педагогическата ефективност на комиксите като средство за ефективно учене и развитие, сред изследователите на този проблем съществува единомислие по отнишение на някои ключови характеристики на комиксите, които ги правят ценен инструмент за обучение в 21 век.

Използването на наративна форма като комиксите може да насърчи интереса на учениците към учебното съдържанние и да помогне на учениците да си припомнят какво са научили, както и да предоставят средство за насърчаване на дискусия в учебните часове. Създаването и приложението на комиксите в процеса на обучение, днес се е обособило като научно направление, което се фокусира върху философията на комиксите, изучаването на онтологията, епистемологията и естетиката на комиксите, връзката между текст и изображения в комикси, както и връзката между комиксите и други форми на изкуството. В редица държави са създадени сайтове в помощ на учителите, които искат да интегрират комиксите в процеса на обучение по различни дисциплини.

Все по-често комиксите се анализират и от психолози, като един от изявените имена е това на Нийл Койн, който използва инструменти от лингвистиката, за да детайлизира теоретичната структура на основния “визуален език” на комиксите, и използва психологически експерименти от когнитивната неврологията по отношение процеса на разбиране и декодиране на информацията изобразена в комиксите. Базирайки се на добрият световен опит, в рамките на пособието за организиране на ИКД по здравно образование сме използвали педагогическия потенциал на комиксите в различни учебни дейности. Положителните аспекти на образователните комикси в процеса на обучение са свързани със следното:

✓ Визуализация на учебно знание. Комиксите са фундаментални визуални средства. Чрез тях децата могат да концептуализират и обобощят уебното знание, което да бъде изобразено в рамките на комикси, т.е. чрез тях се визуализират общи съществени признаци на екологични понятия. Предимството на комиксът е, че той осигурява по-мотивиращ и по-траен ефект върху когнитивните процеси на усвояване на информация от страна на обучаемите. Не на последно място ученето чрез образователни комикси води до лична, емоционална връзка между неговите ученици и героите от комикса.

✓ Константност по отношение процеса на представяне на информация. Образователната мултимедия и анимацията в т.ч., за разлика от комиксите, са визуални, но обвързани с времето „изразни средстава“. Езикът и действията във филмите и анимациите се развиват в процес на определено време. До голяма степен при този начин на представяне на биологичната информация средата, а не аудиторията, диктува темпото, с което ще се извършва наблюдението.

          ✓ Интердисциплинарност и формиране на “гъвкави умения”. В цялостният процес по създаване на комикси могат да се приложи интердисциплинарен подход при концептуализацията на учебното знание и развитие на умения за рисуване, за приложение на образователен софтуер, работа в екипи, приложение на изследователски процедури и т.н. Много от уменията, използвани при създаването на комикси, могат да се приложат за създаване на филми, илюстрации и дори за уеб дизайн.

✓ Повишаване на мотивацията на обучаемите. Днешните обучаеми са потопени в т.нар. популярна култура. Докато някои преподаватели просто пренебрегват тази реалност, много други се опитват да се справят с нея адекватно. Някои от преподавателите предполагат, че включването на популярната култура в учебната програма ще способства за преодоляване на разделението, което много ученици изпитват между живота си в училище и извън него. Доказано е, че трябва да има хармония между активните дейности на детето и неговия опит в училището – новото учене винаги е продължение или разширяване на ученето, което вече притежава учещият.

Етапи в структурирането на комикси

В процесът на създаване на комикси могат да се отдиференцират следните етапи:

✓ Първият етап описва ситуацията и въвежда основните участници (герои в комикса).

✓ Вторият етап въвежда проблем, неочаквана възможност или представяне на конкретна ситуацията – това може да бъде събитие, което е проблем за поне един от главните герои.

         ✓ Третият етап представлява решение под формата на частично или пълно решение на проблема (графично представен чрез някои от символите, които обикновено се използват за онагледяване конкретно действие или по-продължителен процес и неговия ефект). Този етап може да се повтаря един или повече пъти в графичното представяне на комикса.

✓ Четвъртият етап представя решението, последствието от отговора, което ясно показва успеха, частичния успех, неуспеха или несигурния успех на отговора. Тази информация често се изобразява чрез реакциите на главните герои. Четвъртият етап може също така да онагледи как се е променила първоначалната ситуация, която стои в основата на разказа.

Комиксът като знакова система

По своята същност комиксът представлява система от знаци, които онагледяват система от явления и предмети, които заместват и означават други предмети, абстрактни понятия и лингвистични елементи. Според редица автори използването на знаци прави структурата на комикса по-разбираема, а постигнатата метафоричост е с по-висока степен на комуникативност. Знакът е мотивиран, когато е предопределен от същността на обозначавания обект.Основните градивни елементи на комиксите са символи, икони и индекси като мотивирани знаци. Самата природа на комикса предполага лесна комуникация и затова езикът на масовия комикс избягва абстрактни знаци, които изискват повече усилия за комуникиране. Ето и една илюстрация на приложението на метода в пособието за учениците по тема 3: „Хранене и традиции“ за ученици от 1-4 клас:

  • • Метод на конкретните ситуации

Цел на обучението е развитие на определени качества на мисленето – любознателност, разсъдливост, мъдрост; лични качества – твърдост, отговорност.

 

Принципи:

Подбор на ситуацията – конкретни образи, сцени, събития в текста. Проблемна и проективна ситуация. Първичност на ситуационния анализ – «Как е?» (реалност), а не «Как може да бъде?» или «Как искам да бъде?». Ориентация в ситуацията (конкретен набор от параметри), а не общи приказки и разсъждения. Задължителна връзка на анализа с практиката. Предимство на действието пред знанието. Активно интелектуално и емоционално участие на учениците. Нетрадиционна роля на учителя – откритост, сътрудничество, подпомагане; насочване, а не управление. Единство на съдържателни и процесуални цели на обучението.

Етапи на работата:

  1. Анализ (изучаване на проблема)
  2. Изясняване на алтернативите (подбиране на необходимите факти)
  3. Избор на алтернатива.
  4. Разработване на решение.
  5. Презентация пред другите, които са наблюдатели и коментатори.

Ето и една илюстрация на приложението на метода в пособието за учениците по тема 2: „Нашите помощници – витамините“:

Учебна дейност 1. Експерт по витамините.

Сашо знае за какво са необходими белтъците, мазнините и въглехидратите. Той се старае в храната му да има от всички тях. Ето неговото меню:

Закуска

Бял хляб, лъжица каофитюр, масло, парче салам, чаша мляко

Обяд

Зеленчукова супа, пилешка пържола, варени картофи, компот

Вечеря

Супа топчета, консерва риба, крем карамел,чаша вода

• Казус

Казусите черпят материал от живота и дават живот на ученето. Те създават много добри педагогически условия за свързване на обучението с живота, на теорията с практиката. Обикновено казусите са ситуации, подбрани и обработени така, че да могат да развиват определени умения в зависимост от учебния предмет, като например: търсене и намиране на специфична информация, откриване на обща идея, разкриване на взаимовръзки, разбиране между редовете, критично четене и слушане, толерантна комуникация, ефективна дискусия, презентация, интерпретация, правилен избор на решение и др. Казусите не са демонстрация, а участие на учениците в определена ситуация. Те позволяват да се придаде по-голяма нагледност на проблема, да се видят и да се разберат сложните взаимовръзки между отделни явления. По този начин се постига по-голяма убедителност на знанието и то се запомня по-лесно. Казусите като дидактическо средство най-често се използват за развиване на умения за анализ и вземане на решения за определена конкретна ситуация.

Ето и една илюстрация на приложението на метода в пособието за учениците по тема 1: „Какво съдържа храната?“:

Учебна дейност 1. Приятелски съвет за здравословно хранене.

Мишо и Ники са съученици и приятели. Двамата са на 10 години и учат в трети клас. Мишо спортува футбол и се храни здравословно. Ники предпочита да стои пред телевизора и да си похапва вредна храна. Като приятел на Ники, Мишо дава съвет така, че неговият приятел да бъде здрав и да се чувства добре.

Какъв е съвета на Мишо? С какво му препоръчва да се храни?

• Ролеви игри
Всяка ролева игра има: ролева ситуация; място на действието и действащи лица (реални и въображаеми), които влизат в определени роли. За по-добро влизане в роля е добре да подготвите предварително ролеви карти за всички участници в играта (описание на очакваното ролево поведение). Познати са три основни вида ролеви игри:

  • симулационни игри – целта е да се възпроизведат характеристиките на възможна ситуация, която изисква адекватно поведение; чрез тях се усвояват знания, но акцентът е върху формиране на умения, изграждането на характера и усвояването на ценности;
  • ситуационни игри (проиграване на случаи) – целта е да се “проиграе” решението на трудна ситуация, която реално провокира напрежение и конфликт;
  • игри-драматизации – ролеви игри, при които се възпроизвежда определен сценарий под формата на монолог, диалог, пантомима; възможно е да се разиграват драматизации по конкретен текст или по сценарий, измислен от учащите. Учащите трябва “да влязат в кожата” на героите, да мислят и действат като тях. Целта е да се преживее определен проблем или ситуация, при което, на базата на емоционалното включване, се

    осмислят реални проблеми. След проиграването на драматизацията се прави коментар и се обобщава поука, свързана с реалността.

Методиката на прилагането на метода включва следните стъпки:

  • обмислете “сценария” на ролевата игра;
  • предварително подгответе инструкции за учащите по всяка роля;
  • подгответе необходимите материали;
  • уточнете на правилата на играта;
  • организирайте пространството;
  • поставете задачата;
  • разпределете ролите;
  • реализация на играта;
  • заедно с групата изведете поуката и посочете връзката между игровата и реалната ситуация.
5. Методически насоки за работа при използване на интерактивни методи за реализиране на здравно образование

 

✓ Задължително при работа в група е въвеждането на правила (норми) за групова работа. Препоръчваме ви това да се направи по време на първото занятие в ИКД. Организирайте групово извеждане на правилата на работа. Правилата следва да определят, както организацията на работа, така и взаимоотношенията на участниците в групата (например – точност, изслушване, изпълнение на указанията на учителя, толерантност, взаимопомощ, активност и др.). Правилата се приемат за валидни при съгласието на преобладаващата част от участниците. Запишете правилата на постер и ги поставете на видимо място в кабинета, в който работите. Можете да предложите на участниците да се подпишат под правилата за групова работа, с което се гарантира тяхното приемане и последващо изпълнение. Правилата имат отворен характер и могат да се допълват.

✓  Използването на всяка от дейностите, при която има прилагане на интерактивна методика, трябва да бъде целеполагащо и да е съобразено с няколко важни елемента – темата, възрастта на учениците, времето за подготовка и изпълнение, наличието на ресурси и др. Подберете от предлаганите дейности тези, които са подходящи за представяне и разгръщане на темата, съобразно възрастта на учениците и наличните възможности. Бъдете гъвкави и адаптирайте дейността, като можете да я опростите, видоизмените или усложните.

Препоръчително е да използвате в последователните дейности различни методи и да редувате статични дейности с такива, които са по- динамични или творчески (игри и др.). При всяка дейност, когато учениците работят в групи или самостоятелно, трябва да регламентирате предварително времето, с което разполагат. Давайте точни указания какво очаквате като краен резултат и как той да бъде представен (постер, попълнени работни листове, изработен колаж и т.н.). При групова работа давайте указание, че в края на дейността очаквате групата да избере и свой говорител, който да представи общия продукт. Следете работата на групите и при необходимост ги подпомагайте с примери или по-детайлни указания. Поощрявайте творчеството, активността и инициативността на децата. Давайте своето мнение, изисквайте и формиране на групово мнение, но избягвайте да критикувате, или да давате

някакви оценки за работата.

✓  Интерактивните методи трябва да се използват умерено с изключително прецизна предварителна подготовка, да се съчетават и комбинират правилно един с друг или с други традиционни методи. Подгответе предварително всичко необходимо за реализиране на дейностите по време на занятието (работни листове, тестове, карти и др.). Преценявайте добре необходимото време за реализиране на дейностите. Не бързайте и, ако е необходимо, отложете изпълнението на някои от предвидените за деня дейности. Може някои задачи да поставите за изпълнение вкъщи.

✓  Използването на интерактивната методика изключително ангажира учителя да отчита, не само формирането на знания и умения по определена тема, но да следи емоционалното състояние и да отчита личностното участие и развитие на всеки участник, както и развитието на групата като цяло. Давайте възможности за изява на всяко дете, формирайте групите така, че всеки участник да има възможност да работи с всички останали в различни варианти. При по-емоционално ангажиращи личността дейности (например ролеви игри и др.) в края отделете време за споделяне и даване на мнение от участниците, което обаче да няма характер на критика или оценка. При обсъждане и разглеждане на екологични проблеми следете състоянието на тревожност на групата и на отделните участници. Винаги представяйте позитивните възможности за развитието на проблема.

✓ Стимулирайте децата чрез връчване на грамоти или отличия за участие в различни природозащитни дейности и акции. В края на учебната година можете да подготвите за всеки участник удостоверение или сертификат за преминато в ИКД обучение или някакво закачливо отличие, съобразно особеностите на всяко дете и личното му участие в групата. В края на учебната година можете да организирате всяко дете да представи работата си в ИКД на постер, колаж или по-друг нетрадиционен начин. Организирайте групово обсъждане и споделяне. Необходимо е всеки участник да оцени своята работа и развитие в групата за ИКД. Изисквайте мненията на участниците за цялостната работа, като ги помолите да споделят какво им е харесало и допаднало в работата, и какво биха искали да променят. Можете да дискутирате бъдещи идеи или предложения за работа (Асенова и колектив, 2009).

 

bg_BGБългарски
sr_RSСрпски језик en_GBEnglish (UK) bg_BGБългарски
Превъртете до Top