Цел: Учениците да придобият основна информация за понятията личност, взаимоотношения и междуличностни отношения.
Очаквани резултати: Качеството на общуване в класа да бъде повишено.
Подкрепяща информация: Междуличностните отношения представляват общуване, приятелство, близост, връзка между двама или повече души, които могат да бъдат временни или продължителни. Тази близост и приятелство може да се основава на любов, солидарност и подкрепа или друг тип социално обвързване. Междуличностните отношения са формирани в контекста на социални, културни и други влияния. Контекстът може да варира от семейство, роднински връзки, приятелство, брак, други емоционални отношения, работа, обучение, клубове, съседство и групи или места за забавление.
Личност е всеки един човек, а междуличностните отношения между хората се появяват, когато личностите започнат да общуват помежду си. Общуването между всички вас има значение не само за групата и за класа ви, а и за обществото, тъй като навиците за правилно, внимателно и любезно общуване ще ви бъдат от полза и в професионалния, и в личния ви живот.
Взаимодействието, общуването между хората се разгръща от т.нар. защитни механизми. Това произтича предимно поради факта, че човек иска да се самооценява в позитивeн план и процесът на взаимодействия с другите винаги определя самооценката. Самооценката е резултат на усъвършенстване способността на човек да съотнася обективната реалност със субективната реалност (неговия вътрешен свят). Тя се свързва с оценките на човек за самия него и мястото му сред другите („Как се оценявам аз?“, Как си мисля, че ме оценяват другите?“).
Понякога човек търси варианти на защита, като:
- Отрича спомени, минали действия, т.е на всичко, което може да причини тревожност, неприятни чувства. При отричането този, който го използва, изпада едва ли не в неволна загуба на паметта. Това е самозалъгване.
- Маскиране – истинските (реалните) мотиви на поведението се маскират и се заменят с други. При това положение човек сам вярва на себе си.
- Рационализация – при нея не е налице рационална постъпка, а човек се самозалъгва, че постъпва рационално. При него личността, която се уподобя- ва, не просто копира модела, а във въображението си се превръща в личността, която моделира. Защитен механизъм е, защото идентификацията се появява, когато човек не може да приеме собствената си личност;
- Идентификацията. В крайна сметка, в резултат на този процес личността достига до идентичност.
Идентичност – този въпрос е важен не само в социален план, но и в личностен. За изграждане на идентичност е необходима социална матрица, която се изгражда посредством символи. Когато дадена общност решава, че нещо не е позволено, че дадена потребност не трябва да бъде удовлетворена, хората потискат импулса, за да избегнат например санкция. - Компенсация – не всички хора са с еднакви способности. За да се преживя- ва като успешен, човек се стреми да компенсира своите недостатъци чрез полагане на усилия в други области или точно в тази област, в която човек е слаб.
Извод: Защитните механизми се реализират, за да се запази личността. Има и друг момент. Реализацията на защитните механизми ни предпазва от вътрешен кон- фликт, но не ни предпазва от конфликта с другите.
Упражнения:
Методи за оценяване на значимостта на междуличностните отношения:
1. Колко важно е според вас да развиете междуличностните си отношения в класа по скалата от 0 до 10, където 0 означава „изобщо не”, а 10 – „изключително важно”, къде според вас се намирате вие?
Скала 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
2. Колко уверени сте според вас, че ако решите да развиете своите между- личностни отношения в класа, бихте могли да го направите? По скалата от 0 до 10, където 0 означава „изобщо не”, а 10 – „изключително важно”, къде според вас се намирате вие?
Скала 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Тест за междуличностни отношения
Можете да проверите вашите умения за социални контакти и общуване. Проверете вярно ли е отбелязаното.
1. Асертивността е социално умение да: (1 т.)
а) Отхвърляш мнението на другия
б) Отстояваш своето мнение, зачитайки правата на другите
в) Приемаш мнението на другия
г) Да се бориш за своята гледна точка
2. Умението да се поставиш на мястото на другия се обозначава като: (1 т.)
а) Отзивчивост
б) Доброжелателност
в) Емпатия
г) Помощ
3. Формалната група се основава на: (1 т.)
а) Изпълнението на задача
б) Симпатия и антипатия
в) Сфери на влияние
г) Взаимна зависимост
4. Думите като кодове имат следните значения: (1 т.)
а) Емоционално и рационално
б) Денотативно (преки) и конотативно (преносни)
в) Еднозначно и многозначно
г) Общо и единично
5. Да съдим за личностните качества на другите по техния външен вид е …… (1 т.)
а) Предразсъдък
б) Стереотипизация
в) Емпатия
г) Асертивност
6. Референтна група е тази, с която човек се: (1 т.)
а) възпитава
б) идентифицира
в) възползва
г) конкретизира
7. Социалните умения се определят като умения за: (1 т.)
а) Писане на текстове
б) Общуване, въздействие и взаимодействие с другите
в) Представяне на информация за хората
г) Убеждаване на хората
8. Избери една от думите и довърши вярно изречението: Когато приемам ня- какво убеждение, без да го подложа на съмнение или да го проверя, това се нарича: (1 т.)
а) интуиция
б) предразсъдък
в) глупост
г) естествено поведение
9. Общуването е социално умение, което се състои в: (1 т.)
10. Каква група е ученическият клас? (1 т.)
Отговор: ……………………………………………………………………………………………………………..
11. В кой от случаите е посочен код, който не се използва в невербалното общуване? (1 т.)
а) Жестове
б) Поглед
в) Думи
г) Личностно пространство
12. Умението да се показваме такива, каквито сме в действителност, се нарича: (1 т.)
а) Асертивност
б) Емпатия
в) Автентичност
г) Интелигентност
13. Контактът с очите по време на непосредствено общуване се отнася към: (1 т.)
а) Вербалната комуникация
б) Невербалната комуникация
в) Конфликтната комуникация
г) Деловата комуникация
14. Социалната роля може да се определи като: (1 т.)
а) Поведението, което групата очаква и изисква от всеки член съобразно груповия му статус
б) Поведението, което човек преценява, че трябва да има
в) Позиция, която личността заема спрямо останалите членове на групата
г) Претенциите на личността спрямо останалите членове в групата
15. Личност, която може да обедини членовете на групата и да ги води се нарича: (1 т.)
а) Мениджър
б) Отговорник
в) Лидер
г) Организатор
16. Какви видове групи съществуват според начина им на възникване? (1 т.)
а) големи, средни и малки
б) референтни групи
в) контактни и официални
г) формални и неформални
17. С термина проксемика в социалната психология се обозначава: (1 т.)
а) темпа на говорене
б) мимиките и жестовете
в) пространствените характеристики на общуването
г) диапазона на гласа
18. Общуването в неформалната група се характеризира със: (1 т.)
а) отхвърляне на социума
б) степенуване на социалните позиции
в) емоционална обвързаност и симпатия
г) официално избиране на лидер
19. Стереотипите могат да бъдат: (1 т.)
а) Расови
б) Полови
в) Етнически
г) Всички посочени
20. За по-ефективно постигане на общите цели хората трябва да се обединя- ват в: (1 т.)
а) група
б) екип
в) обединение
г) обществена организация
Общо: 20 точки. Ниска степен – 0 до 6 точки; Средна степен – 7 до 13 точки; Висока степен – 14 до 20 точки.
Отговори: 1б, 2в, 3а, 4б, 5б, 6б, 7б, 8а, 9г, 11г, 12в, 13б, 14а, 15в, 16г, 17в, 18в, 19г, 20г
Български 
Српски језик 
English (UK)